Има едно село в Царибродско, което бих го нарекла мистично. Намира се в областта Забърдие, „зад бърдото“, „зад баира“ долу ниско под планините Видлич и Стара планина. Селото се казва Бребевница и е сякаш кацнало върху каменист хълм “кукла“ от която като на длан се виждат полята на останалите забърдски села под висините на Видлич и Стара планина.

Бребевница се намира на 18 км североизточно от Цариброд. До селото се стига за по-малко от половин час по хубав асфалтов път, който минава през две красиви забърдски села, Радейна и Смиловци, оставяйки встрани останалите шест села „зад бърдото“.

Селото за пръв път се споменава в XV вeк в регистъра на джелепишките домакинства като село с 23 домакинства. Първоначално се намирало малко встрани от днешното село, но постепенно започнало да се разширява и спуска по-надолу към долината и Пъртопопинската река, носеща името по съседното село Пъртопопинци. До реката започнали да никнат воденици и надалеч известните бребевнишки зеленчукови градини.

Освен реката, в селото има и много извори и една селска чешма с уникална студена вода, която идва от извора в село Беренде Извор, Драгоманско. Чешмата в селото е построена през 1934г., и въпреки обновената й конструкция, край нея се пази камъкът от старата чешма с изписаната година на нейното построяване с надписът „1808г. Направи се от майстор Стоян“. Край чешмата стоят и няколко каменни корита, поръчани от селото на гинските каменоделци да им направят по поръчка „най-хубавите корита“ за водопой на добитъка. Гински корита могат да се видят и на други места по селата на Забърдието, Висока и в самия Цариброд.

В село Бребевница има много история, но за съжаление, хората в него са малко. Някога в него е имало селска задруга, кооперативен дом, читалище и училище. В момента всичките те са затворени, но прави впечатление, че синовете и внуците на старите бребевничани са запазили от разруха немалка част от къщите на дядовците си и сега в дворовете отглеждат кошери с пчели. Пчеларството е особено популярен поминък в царибродските села за който се отпускат и държавни субсидии, което прави донякъде селата живи.

Село Бребевница е известно с манастира „Св.Димитър Солунски“, построен през 1875г., в най-красивата местност на селото известна като „Манастирска падина“. След Освобождението в него се помещавало първото училище в което се учели много деца от съседните села, така че освен духовен, този манастир е бил и просветно средища в Забърдието. Манастирът е в изряден вид, възстановен е заедно с помощните сгради и камбанарията благодаренията на потомци на бребемвнишки родове пръснати из различни градове и държави.

В близост до манастира има бунар известен като „Манастирският бунар“ с две големи гински каменни корита, като върху едното е издялана годината 1891г. с надпис, че е дарение от пъртопопинчани на бребевничани. Каменните гински корита са също ценни артефакти от миналото, изработени от сръчните ръце на гинските каменоделци.

Иконите в църквата на манастира са дело на самоковския зограф Йован, докато камбаната на камбанарията в двора е от 1872г. изработена в леярната на Л.Д. Велинатов в Пловдив, поръчана от бребевничани три години преди освещаването на манастира.

След Втората св. война, конакът на манастира бил превърнат в гранична застава, което време е известно като времето на страх от границата, тормоз на хората и унищожаването на всичко свързано с църкви и религията. През 50-те години на м.в. се стига до един трагичен инцидент - по заповед на военния началник на заставата бил отрязан вековният „миросан“ дъб на оброчището „Св. Димитър“ край манастира. На това свято място освен дъба имало и все още го има, макар и с пречупено крило, един каменен оброк, на който бребевничани всяка година продължават да излизат на Гмитровден /Димитровден/.

Хората в селото след като разбрали, че от заставата има нареждане да се отреже дъбът тръгнали към манастира да го опазят дъба, но били заплашвани, бутани, блъскани, бити и по спомени на стари бребевничани, когато войникът замахнал с брадвата, ръката му се схванала и той се свлякъл на земята. После други двама войници отрязали с трион дъба след което единият се самоубил с пушка в заставата, другият полудял а първият, дето му се схванала ръката с брадвата, бил освободен от военна служба поради настъпилите у него психически разстройства.

Интересното в село Бребевница са неговите десет оброчища /каменни паметници изработени от гинските каменоделци върху които са изписани имената на светеца на който излизат, имената на рода поръчал оброка и годината когато той е поставен в определена сакрално за селото място, главно в нечий двор, на двете гробища,, като за едното се смята, че е тракийска могила, до чешмата, в едно гумно, на кръстовище, край манастира и в непосредствената му близост на едно възвишение.

Всеки оброк в село Бребевница си има своята история. Всеки оброк е действащ оброк и се поддържа от рода чиито предци са го сложили .

Малко са селата опасани в сакрален кръг с оброчища и може би село Бребевница е единственото в това отношение. Затова си струва да бъде видяно или поне разказвано за него, като за село в което българското етнографско и историческо наследство е живо.

За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд