Когато говорим за културно-историческото наследство на Западните покрайнини, дадени по силата на Ньойския договор на Сърбия /тогава Кралство на СХС/, не трябва да изпускаме от предвид и големия брой паметници, като част от българското военно-историческото наследство.

Днешният пътепис посвещавам на българските войнишки паметници в Западните покрайнини, запазили се до днес благодарение усилията и родолюбието на местните българи от Царибродско и Босилеградско. В противен случай, днес нямаше да имаме основание да пишем по тази тема.

Първият и най-старият войнишки паметник, който всеки българин, когато идва в Цариброд трябва да посети, е Костницата на Нешково връх. Построена е в памет на загиналите български войници по времена Сръбско-българската война в боя на 12-14 ноември 1885 г. Построена е по инициатива на полковник Иван Пачев, командир на 25-и пехотен Драгомански полк, който в периода 1904-1919 г. е на щабквартира в Цариброд. Паметникът на Нешково е построен през 1911 г., осветен на 2 август същата година.

Като войници от 25-и пехотен Драгомански полк, царибродчани са участвали в три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. В тях, освен че дават жертви, показват и огромен героизъм, характерен за повечето „Славни Драгоманци“. Голям брой „Драгоманци“ загиват по бойните полета на Люле Бургаз, Чаталджа, Елбасан, Чорлу, Лахна, Демир Хисар, край Битоля, по Добруджанските полета, Тутракан, Силистра, Кранова и пр. В тяхна памет, техните семейства и съселяни поставяли в родните им села паметници. Такива паметници има в царибродските села: Моинци, Вълковия, Брайкьовци и Славиня.

В село Моинци, на селските гробища се намира паметник на „загиналия за Отечеството“ войник от селото, Десо Манов. От изписаното върху паметника разбираме, че е „загинал при Битоля за Отечеството“ на 29 май 1917 г., като войник от 41-ви полк. Научаваме, че паметникът повдига опечаленото му семейство Санда и Мано.

В три от деветте села в района на Висока в подножието на Стара планина има войнишки паметници - в селата Вълковия, Брайкьовци и Славиня. Във Вълковия паметникът е в центъра на селото, с изписани имената на 13 души от селото, загинали в Балканската и Първата световна война. Паметникът беше в много в лошо състояние до 2003 г., когато проф. Божидар Димитров даде средства за неговото възстановяване и укрепване на постамента, върху който е сложен паметника. Така днес всеки, който пожелае да посети Вълковия, в центъра на селото може да види този хубав войнишкия паметник.

Другият войнишки паметник е паметна чешма, поставена в центъра на село Брайкьовци, от жителите на селото „в памет на загиналите през войните 1912-1913 и 1917-1918г.“.

В третото старопланинско село Славиня в двора на църквата „Св. Георги Победоносец“ се намира войнишки паметник на двамата тетевенци Васил М. Ненчов и Петко П. Мераков, загинали на 26.05.1915 г. при село Ръжана /Пиротско/.

През 1942 г. на царибродските градски гробища е бил построен Паметник на българския воин край трите парцела на погребаните в тях български войници, загинали по време на Втората световна война. През 1946 г., сръбските власти взимат решение Паметникът да бъде разрушен, а телата на погребаните български войници пренесени обратно в България. Това е един от най-зловещите епизоди в историята на Западните покрайнини след Втората световна война.

Когато говорим за паметници в Западните покрайнини, трябва да споменем и българските войнишки паметници в Босилеградско. Само че до Босилеград от София се стига през Кюстендил, защото пътят от Цариброд до Босилеград е заобиколен, опасен и с много завои.

В Босилеградско, войнишките паметници са няколко, тъй като през изминалите години голяма част от тях умишлено са били заличавани и унищожавани. Благодарение на група родолюбци от Босилеград и преди всичко на Димитър Димитров, на босилеградските гробища са поставени пет паметни плочи на загинали български офицери - полковник Иларион Танев, поручик Станислав Стефанов Попов, поручик Асен Минков Костадинов подпоручик Стефан Котев, и ветеринарен лекар Христо Лалов Христов, пленени и разстреляни от сръбски войници на 28 юни 1913 г. по един престъпен начин.

В двора на черквата в село Божица е възстановен пак по инициатива на група местни родолюбиви българи паметникът на загиналия поручик Генчо Неделков от град Русе, загинал на 11 юли 1913 г. в местността Панчин гроб като командир на 16-та рота от 2-ри пехотен Искърски полк. В периода 28 юни до 18 юли 191 3г. в боевете при село Караманица /Босилеградско/ са загинали 436 български войници.

На гробищата в село Долна Любата може да се види паметникът на загиналия местен учител Стою Яначков Попов, убит от четниците на Коста Пекянец на 15 май 1917 г. заедно с 32 българи от Босилеград и няколко съседни села.