Има едно място в Цариброд, на което хората гальовно му викат „Манастирчето“. Всяка година, на 8 ноември по стар стил, царибродчани празнуват Димитровден /Гмитровден/ в двора на „Манастирчето“, второто популярно име на църквата „Св. Димитър Солунски“.

„Манастирчето“ се намира се на 1,5км. югоизточно от Цариброд на едно възвишение известно като „Мъртвината“ означаваща гориста сенчеста местност. Построено е през 1869г. по съновидение от местния българин, деда Мада Гацин, след като открил каменна плоча с изображението на „Св. Димитър“. Предполага се, че на това място е имало стара църква от която е останала намерената от деда Мада, плоча. След като турците видяли плочата позволили на царибродчани да построят малка църква, което те и направили, но същата след време рухнала, поради лошия строителен материал. Наскоро след това, малко встрани от мястото на старата църква, е построено днешното „Манастирче“, с десетки борови фиданки, които днес са мимолетни борове. Край църквата е сложен и уникален двулицев оброчен кръст с украса и изображения на двамата светци-конници „Св. Димитър“ и „Св. Георги“.

В двора на „Манастирчето“, на мястото на стария конак, е построен нов такъв, който в момента се обитава от една монахиня, която се грижи за поддържането на целия манастирски комплекс.

През 1870г. в „Манастирчето“ е открито и първото килийно училище в Царибродско. Оброкът е действащ оброк, около който на всеки Гмитровден и Джурджовден се събират много хора от Цариброд и съседните села. В близост до оброка се намира извор със „светена вода“, който за пръв път тази година, вследствие на безводието пресъхна.

От началото на миналия век, на всеки 1-ви май, на поляната край „Манастирчето“ се събирали много хора, семейства, музиканти, даже и офицери със семействата си от 25-и пехотен Драгомански полк с Музикалната команда на полка; участвали в общоградското увеселение на поляната край „Манастирчето“. Традицията е жива до днес, но хората са много по-малко.

Вчера, на Гмитровден на „Манастирчето“ имаше много хора дошли да отдадат почит на светеца воин-мъченик, както и да изнесат „молитва“ край оброка. Всяка година „молитвата“ /курбан/ изнася друг човек, приел “обредния колач“ за следващия Гмитровден Това символизира един вид задружност, приемственост и запазване на местната българска идентичност, свързана с оброка на това свято за царибродчани, място.

Има една случка от 70-те години на м.в. свързана с оброк на „Манастирчето“, когато един сръбски полицай от гранична полиция се прицелил с камъка върху оброка, пречупвайки го на две. Човекът, който пасял наблизо кравите си видял случващото се и веднага отишъл вкъщи за цимент, с който още същия ден залепил и укрепил оброка. Замазката стои като рана върху оброка и до днес, но и провидението застигнало полицая. Наскоро след това останал без дясната си ръка, която започнала да му съхне.. „Камъкът е като бумеранг, връща се с пълна сила към онзи, който го е хвърлил“ бяха думите на бай Павел Йотов, очевидец на случката с оброка.

На 6 ноември от центъра на Цариброд посока „Манастирчето“ се проведе традиционното надбягване на 1.500м., с участието на голям брой ученици и младежи от Цариброд, България и Сърбия.

В навечерието на Гмитровден, жени от Цариброд бяха украсили оброка, вратата и олтара на „Манастирчето“ с оплетени венци от есенни цветя, откъснати в градините. И още от ранна сутрин, красивият двор на храма бе започнал да се изпълва с хора. Защото Гмитровден в Цариброд, освен църковен празник, е и ден на народната памет.

За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд