На територията на село Пъртелаш, едно от петте села в Забърдието, влизащи в състава на Одоровското карстово поле, което е в процес на получаване на статут на защитена територия, се намира и прочутата Пъртелашка пещера.

Тя представлява комплекс от свързани помежду си по-малки и по-големи пещери, галерии и пропасти, обединени под общото наименование Пъртелашка пещера – по името на селото, на чиято територия се намира най-голямата част от пещерния комплекс.

През 1966 г. двама младежи от селото – Георги Димитров и Тодор Тодоров – случайно откриват входа на една от пещерите, известна като „Попова печ“. Две години по-късно, през 1968 г., заедно с тях в пещерата влизат петима, макар и скромно екипирани, царибродски природолюбители, предвождани от биолога д-р Спас Сотиров, автор на книгата „Пъртелашкият подземен замък“ (2013).

През следващите години пещерният комплекс е посещаван с научноизследователска цел от десетки експедиции от Белград, предвождани от едни от най-известните по онова време сръбски спелеолози – професорите Йован Петрович и Милика Плякич. Всеки, който е слизал в галериите на Пъртелашката пещера – като пещерняк, учен или изследовател – е споделял впечатлението, че става дума за нещо уникално.

Най-голямата пещера, част от комплекса, е „Попова печ“. С нея са свързани и останалите пещери и пропасти с интересни имена – „Данчуловица“, известна като „Кристалната зала“, „Джамънска пропаст“, „Недельина дупка“, „Оджина дупка“, „Тъвната дупка“, дълга 68 метра, и „Щуцало“ – плитка фуниевидна вдлъбнатина с диаметър 8 метра.

По време на пълноводие Щуцалото не може да поеме цялото количество вода, вследствие на което се образува малко езеро. Водата достига до стените на пещерата „Попова печ“ и оттам „щуца“ (потъва), превръщайки се в подземна река, която извира при село Заганица, в близост до река Ерма.

Как са се образували тези пещерни галерии, пропасти, въртопи и улеи?

Феликс Каниц, който през втората половина на XIX век прави обиколка на Забърдието по пътя си към Стара планина, отбелязва в своята книга „Дунавска България“, че „Смиловско-Одоровското поле някога е било дъно на средно дълбоко езеро“.

Други учени смятат, че преди около пет милиона години на територията на днешното Забърдие е имало сладководно езеро, което вследствие на климатични промени и ерозионни процеси постепенно се оттеглило, оставяйки след себе си улеи, канали, понори, въртопи и пещери. Западната половина на Забърдието се превърнала в поле, което днес наричаме Смиловско-Одоровско карстово поле.

Благодарение на водите, изворите, кладенците, барите за водопой и двете реки – Пъртопопинска и Мъзгошка – хората в Забърдието станали известни зеленчукопроизводители, овощари и калемари. Село Височки Одоровци, намиращо се в централната част на Одоровското карстово поле, е познато като „селото със 100-те бунара“.

Случвало се е водата да пресъхне и тогава хората с волски впрягове докарвали вода за водопой на добитъка от съседните карстови извори Стубел и Породин. На река Пъртопопинска навремето имало 17 воденици, от които 13 били на село Пъртопопинци.

Днес, вследствие на сушата, и Пъртопопинска, и Мъзгошка река са застрашени от пресъхване, както и немалко извори в Забърдието.

Всяка от пещерите в състава на Пъртелашката пещера е красива и уникална по своему. За най-красивата се смята „Данчуловица“, известна още като „Кристалната пещера“ заради множеството сталактити и сталагмити. Тя е дълга 400 м и широка 250 м.

По-достъпна е „Тъвната дупка“, която се състои от две галерии с дължина 68 м. Учени смятат, че тази пещера някога е била понор, в който е потъвала подземната река Тепош.

Характерно за Смиловското поле е наличието на много извори и блата, които не пресъхват дори по време на суша. Това обяснява и присъствието на щъркели край блатата и барите на входа на село Смиловци.

Да кажем нещо и за пещерата „Попова печ“, която е дълга 480 м и е известна още като „Голямата пещера“ с арагонитната зала. С нея са свързани останалите по-малки и по-големи пещери, галерии и пропасти. Тя представлява своеобразен подземен разпределителен център, какъвто рядко се среща на други места.

През 1976 г. в нея учените откриват огнище с парчета непечена керамика, както и кости и зъби на пещерна мечка, див кон и череп на червен елен. Смята се, че това са останки от животни от ледниковия период.

В пещерата „Данчуловица“ са открити пещеролюбив скакалец, пещерни ракообразни и осем вида паякообразни. В „Оджина дупка“ е открито пещерно твърдокрило, а в „Душина бара“, намираща се в Одоровското карстово поле, са установени рядко срещани видове водорасли.

През 2013 г. Царибродската библиотека „Детко Петров“ издава книгата на д-р Спас Сотиров „Пъртелашкият подземен замък“, в която авторът като учен, биолог и природолюбител задълбочено представя любопитни факти и сведения за това забележително подземно богатство.

И накрая нека кажем, че историята на Пъртелашката пещера е много повече от история за един пещерен комплекс. Тя е разказ за земята под краката ни, за водата, която не виждаме, за природното богатство на Забърдието и за отговорността на нас, хората, да го съхраним.