Разгледайте много снимки на феновете и групите в нашата галерия
Ден втори на най-тежкия фестивал в Средногорието – Wolf Fest Вълчата пътека. Облаците изцедиха и последните си дъждовни капки точно на старта на втория фестивален ден.
Gwendydd реално бяха първата БГ банда на този фест. Групата, която е изключително актуална в момента не само в милата ни родина, но разтърсва сцените из цяла Европа, даде обещаващ старт на вечерта. Нетипичната формация за нашата сцена – 4 крехки дами, подкрепени от барабаниста Бамби, вдъхна необходимата доза енергия на малко обезверените фенове, на които все още им държеше влага дъждът от предишния ден. Изключително добре приети Gwendydd размърдаха тълпата, като голяма част от публиката се възползва и от предложенията на техния мърч.
Другата нашенска банда Urban Grey доразкарват сивите облаци. Над 20-годишното им съществуване и опит, както и динамичният им crossover с хардкор и бийтдаун влияния заформи и първия moshpit в публиката.
Вече всичко е точно – няма дъжд, има настроение, дори се чуват и гайдите, предвещаващи атаката на тевтонските рицари от Grave Digger.
Яхнали своите метални коне гробокопачите навлизат с бясна скорост в Средногорието и лекуват лошото време с метъл и откриващото Healed By Metal. Походът на Grave Digger е воден от великия вокал Chris Boltendahl, подпомогнат от една друга легенда - басистът Jens Becker, познат ни от съвременниците им – „пиратите“ Running wild, които съвсем скоро ще акустират в България. Axel "Ironfinger" Ritt опъва металните струни на солата, а Marcus Kniep разбива ударните. Публиката чува още Lionheart от Knights of the Cross от 1998 г. и The Clans Will Rise Again. Ездачите на моторните коне бяха специално поздравени от Chris Boltendahl с Lawbreaker. Немските бащици на спийд/пауър метъла безмилостно разсичат публиката с Excalibur, присъстват задължителните Rebellion и Heavy Metal Breakdown.
Безспорно вторият фестивален ден може да се нарече „Вечерта на Бащиците“. След основоположниците на немския спийд/пауър метъл на сцената излизат и кръстниците на стила дуум метъл - шведските легенди Candlemass. При второто им идване в България този път са с легендарния си първи вокал Johan Langquist, изпял дебютният им албум през далечната 1986 г. ,,Epicus Doomicus Metallicus“, дал и името на целия поджанр - epic doom metal. За почти час и половиновата им литургия Candlemass ни разхождат с траурна процесия през най-големите си класики, сред които: Cristal ball, Demons gate, A Sorcerers Pledge, Mirror, Mirror. Изключително представяне, достойно оценено от нашата публика.
Всичко тук е толкова студено. Всичко тук е толкова тъмно. Мъгла покрива сцената и публиката, сякаш мъртвите души напускат своите гробове. Тази гробищна мъгла не се вдига през целия сет на Mayhem. Норвежки студ сковава душите. Ред е на Бащите на True Norwegian Black Metal да положат надгробния камък на второто издание на Wolf Fest. Олдскуул блек метъл посича всичко живо. Луната е надвиснала над бруталната церемония в парк „Корминеш“. Въпреки всичко тази група е още жива, предвождана от Necrobutcher, Hellhammer, Atilla и техните съратници Teloch и Ghul. Сетът им прилича на копаене на гроб – все по-дълбоко в своята история и корените на блек метъла. Окултната постановка се развива в три действия:
Действие 1 - Falsified and Hated; To Daimonion; Malum; Bad Blood; My Death; Voces Ab Alta;
Действие 2 – Freezing Moon; Life Eternal; Buried By Time and Dust; Pagan Fears;
Действие 3 - Silvester Anfang; Deathcrush; Chainsaw Gutsfuck; Carnage; Pure Fucking Armageddon
Сега следв да прочетете колко яко беше изпълнението на Mayhem. Няма. Който е бил на Wolf Fest знае.
Накрая имаше и заря.
Източник: balkanec.bg
Няма добавени коментари