Има треньори, които се измерват в титли, медали и купи. Има и такива, чието истинско наследство не се побира в статистиката.

Николай Пеев е от вторите.

Коки Пеев – както всички в Ботевград го познават – реши да закачи треньорската дъска на пирона. След години, прекарани в залата, безброй тренировки, пътувания, победи, загуби, емоции и най-вече работа с деца, един от най-успешните треньори в ботевградската школа реши, че е време да предаде щафетата на по-младите.

И може би точно така трябва да приключи една голяма треньорска история – не с шумно сбогуване, а с усещането, че си оставил след себе си нещо истинско.

Завръщането през 2016 г.

През 2016 година Николай Пеев се завръща в школата на Балкан и договорка да поеме деца с тогавашния президент на клуба Михаил Михайлов. Поверени му са наборите 2005 и 2006.Оттам започва една от най-силните страници в съвременната история на детско-юношеския баскетбол в Ботевград.Пеев не просто тренира тези момчета.Той ги изгражда.Учи ги на дисциплина, характер, защита, отборна игра и на най-важното – да не се страхуват от никого.

Резултатите не закъсняват

През 2017 година идва сребърен медал с набор 2005. След това започва шампионската серия – три титли с набор 2006 и две титли с набор 2005, както и Купа на България с двата набора.

Официалната история на Балкан също отбелязва шампионските успехи на тези възрастови групи, както и работата на Пеев с тях.

Но има нещо много по-важно от медалите.Тези деца бяха местни!В днешния баскетбол все по-често говорим за селекция, трансфери, привличане на талантливи деца от различни градове и създаване на отбори от най-добрите състезатели.

Коки Пеев направи нещо различно.

Той постигна огромна част от успехите си с деца от Ботевград.Момчета, които са израснали в този град, в тази зала, пред очите на своите родители и приятели.И точно това прави постиженията му още по-ценни.Защото една школа не се измерва само с купите във витрината. Измерва се с това колко деца е успяла да задържи в спорта и колко от тях е успяла да доведе до големия баскетбол.

Най-голямата победа не е купата

Ако попитате Николай Пеев коя е най-ценната му награда, вероятно няма да посочи нито една от титлите.
Защото най-големият му успех е, че двама от неговите състезатели стигнаха до мъжкия баскетбол.
Александър Гавалюгов и Стефан Михайлов.Две момчета, започнали като деца в залата, които днес вече са част от професионалния баскетбол.Това е моментът, в който един треньор може спокойно да се обърне назад и да каже:

„Струваше си.“

Защото медалът остарява, купата се прибира във витрината, статистиката остава в архивите.
Но когато видиш свое момче да стига до мъжкия национален отбор, усещането е друго.
Тогава разбираш, че си изпълнил истинската си работа.

Балкан срещу Европа

Работата на Николай Пеев не остана само в рамките на България.С неговите момчета Балкан записа запомнящи се участия в Европейската младежка баскетболна лига.Официалната история на клуба отчита историческото класиране на водения от Пеев отбор до плейофите на EYBL, а през сезон 2018/19 ботевградчани достигат до пето място в Централна Европа.
Там местните момчета не отиваха просто да участват.Отиваха да се мерят с най-добрите.И неведнъж успяваха да победят европейски грандове, сред които Байерн Мюнхен и Цървена звезда.

Представете си това.Деца от Ботевград излизат срещу едни от най-големите имена в европейския спорт и не се прибират само със снимки за спомен.Те печелят.

Треньор от старата школа

Николай Пеев е от онзи тип треньори, които постепенно изчезват от баскетбола.Треньори, които прекарват повече време в залата, отколкото пред телефона.Треньори, които познават всяко дете – не само като състезател, а като човек.
Треньори, които могат да бъдат строги, когато трябва, но и да подадат ръка, когато едно дете има нужда от нея.Треньори, за които развитието на играча е по-важно от това кой ще спечели поредния мач на 12 години.Това е треньорската професия в най-чистия ѝ вид.И точно затова решението му да се оттегли ще остави празно място.

Щафетата остава

Коки Пеев не си тръгва с празни ръце.Оставя след себе си медали.Оставя титли.Оставя купи.Оставя спомени от европейските турнири.
Но най-вече оставя момчета, които някога са влезли като деца и са научени от своят треньор на любов към играта баскетбол, към Балкан, към Ботевград. Двама от тях вече са на прага на националния отбор.

Сега Пеев смята, че е време да спре и да даде възможност на по-младите треньори да поемат щафетата.

Това също е част от големия треньор.
Да знаеш не само кога да започнеш, но и кога да отстъпиш място.

Затова – Браво, Коки!

За годините в залата.
За децата.
За Ботевград.
За Балкан.
За титлите.

За европейските победи.

И най-вече за това, че показа какво може да бъде една истинска баскетболна школа, когато в нея работят хора, които вярват в своите деца.Николай Пеев може да е закачил треньорската дъска на пирона, но това, което е написал с нея върху баскетболната история на Ботевград, няма да бъде изтрито.

Треньор от изчезващ вид.

И може би точно затова – един от онези, които прославиха Балкан като играчи и остави своята следа и като Треньор.