Приемът след VII клас в Софийска област остава с ограничена конкуренция

Приемът след VII клас в Софийска област през 2026 г. показва сравнително ограничена конкуренция за голяма част от паралелките. Областта остава далеч от високите минимални балове, характерни за София-град и някои от най-големите образователни центрове в страната. Това показва анализът на Института за пазарна икономика (ИПИ) за приема през учебната 2026/2027 г., изготвен по данни на регионалните управления на образованието.

Графиката на ИПИ показва, че при приема в Софийска област най-голяма тежест имат паралелките в ниските и средните диапазони на минималния бал, докато тези с много високи изисквания за прием са значително по-малко.

При анализа на тези резултати обаче трябва да бъде отчетена една важна особеност на Софийска област – непосредствената близост до столицата. Част от учениците от областта, включително деца с високи резултати от националното външно оценяване, кандидатстват и продължават образованието си в столични гимназии. Това е особено характерно за населените места с удобни транспортни връзки със София.

Системата за прием позволява на седмокласниците да кандидатстват и в училища извън региона, в който са завършили основното си образование. Всеки ученик разполага с персонален профил в електронната платформа и може да избере желания регион, включително София-град. Така административна пречка пред учениците от Софийска област да участват в класирането за столичните гимназии няма.

Този процес трябва да бъде отчитан при сравняването на минималните балове в София-град и Софийска област. Столицата не привлича единствено ученици, които са завършили VII клас на нейна територия, а и кандидати от съседни населени места. По този начин част от учениците с високи резултати от Софийска област участват в конкуренцията за места в столицата, вместо единствено за паралелките в училищата на областта.

Следователно по-ниските минимални балове в Софийска област не трябва да се разглеждат само като показател за интереса към местните училища или за качеството на образованието в тях. Върху тях влияят както демографските процеси и броят на кандидатите спрямо предлаганите места, така и специфичното положение на областта около най-големия образователен център в страната.

Именно тук се откроява и големият контраст. В София-град близо една четвърт от паралелките през 2026 г. са с минимален приемен бал над 400 точки. Столицата и Варна са единствените места в страната, където има паралелки с минимален бал над 450 точки.

Затова разликата между София-град и Софийска област не може автоматично да се интерпретира като разлика в качеството на образованието. Част от високия ученически потенциал на населените места около столицата се насочва именно към софийските училища, което едновременно увеличава конкуренцията в София и намалява натиска върху част от паралелките в Софийска област.

Близо 40% от паралелките в България са с минимален бал под 100 точки

Ситуацията в Софийска област трябва да бъде разглеждана и в общия контекст за страната. Анализът на ИПИ показва, че извън няколко големи града приемът в гимназиите трудно може да бъде определен като истинско състезание.

Балът за прием след VII клас е в диапазона от 0 до 500 точки. До 100 точки се формират от оценките на ученика в училище, а останалите 400 – от резултатите от националното външно оценяване по български език и литература и математика.

През учебната 2026/2027 г. във всяка една област в България има поне една паралелка, в която ученик може да бъде приет само с оценките си от училище – тоест с 0 точки от националното външно оценяване или дори без явяване на изпитите.

Още по-показателно е общото разпределение на местата. Паралелките с минимален бал под 100 точки представляват близо 40% от всички паралелки в страната.

На другия полюс са най-конкурентните училища. Паралелките с минимален бал над 400 точки са под 6% от всички.

Това означава, че високата конкуренция, която обикновено привлича общественото внимание около приема след VII клас, всъщност се отнася до сравнително малка част от образователната система.

В повече от половината области няма паралелка с бал над 400 точки

Териториалните различия са значителни. Докато в София-град близо една четвърт от паралелките са над границата от 400 точки, в повече от половината области в България няма нито една паралелка с минимален бал над 400 точки.

Особено показателни са Монтана и Ловеч. В тези две области няма нито една паралелка с минимален бал дори над 300 точки.

Интересен е и примерът със Смолян. В областта няма паралелки с минимален бал над 400 точки, но регионът традиционно се представя силно на държавните зрелостни изпити. Според ИПИ това показва защо входният бал не трябва автоматично да бъде приеман като измерител за качеството на образованието. Влияние оказва и демографската ситуация – по-малкият брой ученици ограничава конкуренцията за наличните места.

Математиката и софтуерът остават сред най-желаните направления

Конкуренцията зависи не само от областта, но и от вида на паралелката.

При профилираното образование най-конкурентни през 2026 г. остават математическите профили. Сред паралелките с по-ниски минимални балове по-често се срещат профилите „Предприемачески“, „Природни науки“ и „Икономическо развитие“.

В професионалното образование най-голям интерес привличат специалностите, свързани с информатиката, като особено търсена е професията „Разработка на софтуер“.

Демографският спад променя приема в гимназиите

Зад ниските минимални балове стои и по-дълбок проблем. Според анализа на ИПИ в голяма част от България основният въпрос вече не е трудният достъп до желаната гимназия, а ограничената конкуренция вследствие на демографския спад.

Когато кандидатите намаляват, а броят на местата остава сравнително голям, естествено намалява и минималният резултат, необходим за прием. Така високият или ниският бал невинаги е пряка оценка за качеството на конкретното училище, а до голяма степен отразява броя и резултатите на кандидатстващите за неговите паралелки.

При Софийска област към този общ за страната демографски фактор трябва да бъде добавена и близостта до столицата. Възможността ученици ежедневно да пътуват до София разширява избора им значително отвъд училищата в собствената им община или в Софийска област. Това създава специфична образователна среда, която не е напълно съпоставима с тази в области, отдалечени от големите градски центрове.

Именно затова от ИПИ насочват вниманието към необходимостта от измерване на добавената стойност на образованието – не само с какъв резултат учениците влизат в дадено училище, а колко напредват в знанията и уменията си през годините на обучение.

Това е особено важно и при оценката на училищата в Софийска област. Ниският входен бал сам по себе си не показва какво качество на образование предлага едно училище, както и високият бал не доказва автоматично висока добавена стойност.

При намаляващия брой ученици големият въпрос постепенно се измества от това „Колко трудно е да влезеш?“ към далеч по-съществения – „Какво образование получаваш, след като бъдеш приет?“

Източник: Институт за пазарна икономика, анализ от 14 август 2026 г., базиран на данни от регионалните управления на образованието.