Основно училище "Отец Паисий" с. Врачеш, отбелязва 143 години от обесването на Васил Левски
Нашият признателен народ винаги ще помни деня, в който един велик българин загуби живота си. През мразовития ден на 19.02.1873 година турските власти изпълняват присъдата над Васил Иванов Кунчев – ЛЕВСКИ и го обесват в покрайнините на София. Цяла България свежда глава и коленичи пред живота, делата, подвизите и мечтите на този забележителен човек. Преди 143 гoдини той ни завеща:
„Дела са нужни нам сега, дързост и постоянство.” „Нашето драгоценно Отечество се нуждае от достойни хора, които ще го водят по пътя на благоденствието, така щото да сме равни с другите европейски народи.” „Всичко зависи от нашите задружни сили.”
Днес, почит към Васил Левски отдадоха децата, учителите и служителите от ОУ”Отец Паисий” село Врачеш. Възпоменателно тържество по повод гибелта на този велик българин поднесоха децата от подготвителната група с ръководител- Станислава Петровска и четвърти клас с учител Цанка Маринова.
Програмата включваше художествено изпълнение на стихове и песни, посветени на Левски. Силно впечатление направиха най-малките възпитаници на училището – 5-6 годишните от подготвителната група, изпълнявайки химна на Република България и любими песни за Дякона. Мултимедийна презентация описваше делото и личността на Левски, красотите на България, за която той се бори и умря!
В часовете по ЗИП/История, ученици от шести клас писаха есе на тема”Къде е Левски днес - в историята или в сърцата ?”, споделиха свои мисли и подредиха кът за Апостола,а втори и четвърти клас направиха работни листа,които поставиха на видно място.
Мероприятието беше уважено от кмета на с.Врачеш, г-н Марин Бончовски, който благодари за поканата и призова всички ученици да следват примера на Апостола и да го носят вечно в сърцата си.
Източник: balkanec.bg
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.
На "пътя към Европа" се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.
Доста истина!Доста мъка!Доста факти от нашата мила и родна страна....
Много разтърсващо и истинско.
Поздравления1
Браво,деца ! Бъдете горди със родината си !!!