В горещините, нито природата, нито хората, нито селата а градовете още по-малко са това, което някога бяха. Според Метеорологичната станция в Цариброд, градът е рекордьор по високи над 40 градусови температури, нещо незабелязано в историята на метеорологична служба в Пиротски окръг, от 1926г. В една такава обстановка, в която безводието, пресъхването на водоизточниците, чешмите, езерата а от няколко дни и на река Нишава под Двумостовието, трудно се пишат пътеписи, а още по-малко се срещат хора готови за разговор.

Поводът за днешния неделен пътепис, са цъфналите диворастящи кактуси в село Лукавица, нещо което е нетипично за нашите географски ширини.

Селото се намира на 3 км от Цариброд и е известно по бистрата и през лятото много топла Лукавашката река, която тече през селото, но, която в момента е на път да последва съдбата на река Нишава под Двумостовието и на десетки други селски реки и потоци. Данни за селото намираме в турските регистри от 16в., в които селото се споменава с името Луковиче. Някога то се е намирало малко встрани от днешното село, на едно възвишение, от което с времето хората се преместили на мястото на днешното село най-вероятно заради близостта на реката.

Близостта му до Цариброд направило селото привлекателно за живеене, така че с времето то се разраснало по дължина и в него било открито училище с много хубава сграда, както и Културен дом, селска кооперация с няколко магазина. Сега в селото има и една екоферма. В селото има църква „Св. Троица“, за която пише Константин Иречек в своята книга „Трънски планини“ от 1899г. Особено е ценен иконостасът на църквата заради неговата богата дърворезба, дело на дебърски майстори, сред които е и майсторът на стенописите Алексо Василев от село Осой.

Встрани от църквата има оброчен кръст поставен край вековен дъб, на който местните българи от селото излизат всяка година на „Св. Троица“. В селото има още две оброчища, на които хората излизат - на Петковден и на Гергьовден.
Разпознаваемият знак на село Лукавица доскоро бяха неговите зеленчукови градини край Лукавашка река, които поради сушата и безводието са застрашени от по-нататъшното си съществуване.

Но затова пък в селото, в по-каменистата и по-песъчливата му почва, цъфнаха кактуси. Промяната в климата, засушаването и повишаване на температурите до над 40 градуса довеждат и до повишаване инвазията на този жълтоцъфтящ вид кактуси, характерен за Америка и Средиземноморието.

През последните години, този вид кактус започва да се появява и на други места и местности в България. Вече са регистрирани диворастящи видове кактуси и в село Пушево, Великотърновско, в село Зверино край град Мездра, в Харманли и Белослав, в Лозенска планини и над една от пътеките до Панчаревското езеро.

Специалисти казват, че инвазията на кактусите може да се превърне в сериозен проблем за биологичното разнообразие, особено когато то е свързано с растителността в скалистите и песъчливи почви.

Климатичните промени, както може да се види с цъфналите кактуси в село Лукавица, ще доведат до разпространяването на някои нехарактерни за нашите ширини растителни видове, които да превземат необработваемите площи и пространства приспособявайки се към нашите растителни видове, но и увреждайки нашата местна екосистема.

Засега остава на кактусите да гледаме като на екзотика, а на промяната на климата - като на сериозна опасност, която ни изправя пред изпитанието за по-нататъшното ни оцеляване.

За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд