Малцина знаят, че преди повече от 70 години България не просто е имала самолетостроене – страната е проектирала и произвеждала собствени самолети, създадени от български инженери и използвани от Военновъздушните сили. В продължение на десетилетия заводите в Божурище, Казанлък и Ловеч са били сред най-важните индустриални предприятия в страната, а техните разработки са доказателство, че България е разполагала със сериозен инженерен потенциал.

Началото на българското самолетостроене
Основите на родното самолетостроене са поставени още през 20-те години на XX век с Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище – първият български производител на самолети. Първоначално там се ремонтират военни машини, но скоро започва разработването и производството на изцяло български модели.

По-късно производството се разширява с фабриките в Казанлък и Ловеч, където работят десетки инженери, конструктори и висококвалифицирани специалисти. Именно там се раждат някои от най-успешните български самолети.

Легендарният ЛАЗ-7
Едно от най-големите постижения на българската авиационна школа е ЛАЗ-7, проектиран от екипа на проф. Цветан Лазаров – човек, наричан и днес „бащата на българското самолетостроене“.

Самолетът се отличава с надеждност и добри летателни качества за времето си. Заедно с модернизираната версия ЛАЗ-7М той става най-масово произвежданият български самолет – в Ловеч са построени около 310 машини от двата модела. Дори е проявен интерес към самолета и извън България.

1954 година – краят на една индустрия
Въпреки натрупания опит и успешните разработки, през 1954 г. самолетостроенето в България е прекратено.

Причината не е техническа авария или липса на инженери, а политическо решение, взето в условията на оформящото се разделение на труда между социалистическите държави. В рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) е определено, че производството на самолети ще бъде съсредоточено основно в СССР, Полша, Чехословакия и Румъния, а България ще развива други отрасли.

Така една от най-високотехнологичните индустрии в страната прекратява своето развитие.

От самолети към велосипеди „Балкан“
След закриването на самолетостроенето заводът в Ловеч постепенно е преструктуриран. Само няколко години по-късно започва производството на изделия, които също оставят трайна следа в българската индустрия – велосипедите и мотоциклетите „Балкан“. Така мястото, където доскоро са се сглобявали самолети, се превръща в символ на българското машиностроене от втората половина на XX век.

Наследството остава
Макар самолетостроенето да приключва през 1954 г., неговото наследство не е забравено. Българските авиоконструктори оставят десетки оригинални разработки, а имената на инженери като проф. Цветан Лазаров и Асен Йорданов продължават да бъдат сред най-значимите в историята на българската авиация.

Историята на българското самолетостроене е пример как една сравнително малка държава успява да изгради модерна инженерна школа и собствено производство на летателни апарати. Макар тази глава от индустриалното ни развитие да приключва преди повече от седем десетилетия, тя остава повод за национална гордост и напомняне за потенциала, който българските инженери са доказали пред света.

Източник: balkanec.bg