Софийска област постепенно се превръща в една от най-активните концесионни територии в страната. Справка в публичния регистър на концесиите показва десетки действащи и открити процедури за природни богатства, инфраструктура и обществени услуги в почти всички части на областта – от Средногорието до Искърското дефиле.

Сред най-мащабните примери остава дейността на Елаците-Мед в района на Етрополе и Златица. Компанията разработва едно от най-големите находища на медно-порфирни руди в България – „Елаците“, което от години е сред ключовите индустриални обекти в Средногорието. Именно районът на Средногорието се очертава като една от зоните с най-сериозен концесионен ресурс. Освен металодобива, там се концентрират и редица други икономически дейности, свързани с подземни богатства, строителни материали и инфраструктура. За местните общини това означава приходи, работни места и инвестиции, но и постоянни обществени дебати за екологията, състоянието на пътищата, рекултивацията и дългосрочната полза за местните хора. Концесията за добив на подземни богатства в Челопеч е дадена от българската държава през 1999 г. за срок от 30 години.

Данните показват, че концесиите в Софийска област далеч не се изчерпват само с минната индустрия. В западната част на региона е открита процедура за добив на лигнитни въглища от „Алдомировски въглищен басейн“ край Сливница, участък „Радуловци“. Става дума за концесия за подземни богатства – изключителна държавна собственост, чието предоставяне традиционно предизвиква сериозен обществен интерес.

Сериозно присъствие в регистъра има и Своге. Освен концесията за сметосъбиране, транспортиране и съхранение на битови отпадъци, в общината фигурират и процедури, свързани с находището „Искрец“, както и кариера за черни глинести шисти край село Владо Тричков. Така Искърското дефиле се оказва район, в който едновременно се преплитат концесии за обществени услуги и за добивна дейност.

Водоемите също са сред най-често отдаваните обекти в Софийска област. Сред язовирите, фигуриращи в концесионните процедури, са язовир „Безден“ и язовир „Бистрица“ в община Костинброд, язовир „Каменна могила“ и язовир „Смолско“ в община Мирково, язовир „Правец“ в Правец, както и язовирите „Ют Тепе“, „Беш Тепе“ и „Студен кладенец“ в района на Златица и село Карлиево. В регистъра присъстват още язовир „Братушково“ в община Сливница, както и няколко язовира в община Костенец – в местностите „Нишана“, „Стубела“ и „Йоневска чучура“. Част от водоемите се отдават за стопанисване и поддръжка, а други – за риболов, туризъм и развлекателни дейности. Именно язовирите все по-често се разглеждат и като потенциал за развитие на местен туризъм и спортен риболов.

Особен интерес предизвикват и концесиите за минерална вода. В Долна баня се предоставя право за добив от находище „Бялата вода“, включително сондаж РМ-141, а в района на Самоков фигурира концесията „Белчин-Верила“. Именно минералните извори се превръщат във все по-ценен ресурс заради развитието на СПА и балнео туризма.

Паралелно с природните богатства, концесионният модел навлиза все по-осезаемо и в обществената инфраструктура. В Ихтиман продължава концесията за автогарата, а в Божурище е открита процедура за конно-спортната база „Ген. Крум Лекарски“. В Горна Малина пък има концесия за изграждане и управление на „Център за образование, спорт и култура“ в село Осоица.

На практика концесиите вече засягат почти всички сфери - от природните ресурси и туризма до транспорта, отпадъците и спорта. Поддръжниците на модела твърдят, че така общините успяват да привлекат инвестиции и да поддържат обекти, за които нямат достатъчен финансов ресурс. Критиците обаче предупреждават, че при недостатъчен контрол обществени активи могат да бъдат предоставяни за десетилетия напред срещу ограничена реална полза за местните общности. Именно Софийска област показва най-ясно тази двойствена картина - регион с огромен природен и икономически потенциал, в който концесиите постепенно се превръщат в основен модел за управление на ресурси и публична инфраструктура.