Вече втори месец задръстванията по Сръбско-българската граница на ГКПП „Градини- Калотина“ не спират, а в почивните дни опашките с колите на турските гастърбайтъри предизвикват колапс по границата. Всеки жител на Цариброд знае, че така ще е до средата на септември.

Това обаче за пореден път повдига въпроса за необходимостта от откриването на още един локален ГКПП на Българо-сръбската граница, който да облекчи живота на българите в крайграничните райони, подобно на вече съществуващият ГКПП „Стрезимировци-Клисура“. Същият е открит като локален граничен пропускателен пункт през 1968г. с цел да се улеснени преминаването на границата на населението, предимно българско, от Трънска Клисура, разделено с ньойската граница през 1919г.

През средата на 90-те години, заради започналия засилен трафик през пункта, същият е бил изместен малко встрани от село Стрезимировци и днес това е един спокоен и ненатоварен ГКПП между България и Сърбия. Само че е много отдалечен от Цариброд, Пирот, Драгоман, Сливница и съседните на Цариброд български общини, в които всеки ден царибродчани отиват на работа.

Този ГКПП, освен че улеснява преминаването през границата на българите от Трънско откъм България и на българите от Трънска Клисура откъм Сърбия, е допринесъл и за развитието на крайграничното сътрудничество в областта на културата, спорта и особено в опазване на традициите и отбелязване празниците на българите от двете страни на границата.

Имайки предвид необходимостта от съществуването на още един подобен на този локален пункт, който да улесни преминаването на границата за нуждите на местните българи от Дерекулския край, откъм Царибродско, и град Трън, откъм България, през 1991г. Демократичния съюз на българите в Югославия/ДСБЮ/ излезе с инициатива и апел изпратен до правителствата на България и Сърбия за необходимостта от откриването на локален ГКПП при селата Петачинци – Банкя. Идеята беше подета и от редица местни родолюбиви и землячески организации от Трънско и през 1993г. Дружеството на бежанците и техните потомци от Трънско взимат присърце инициативата, внасяйки я в българския парламент. Същата година е подписан и Протокол от общинските ръководства на Трън и Цариброд за откриването на ГКПП „Петачинци – Банкя“.

През 1996г. Агенцията за българите в чужбина се обръща със същото предложение към Министерството на финансите на Република България за откриването на пропускателен пункт при селата Петачинци – Банкя. В обосновката на тяхното предложение е необходимостта от общуване на българите от Западните покрайнини в района на Дерекула с град Трън и улесняване преминаването им през границата, от което да се възползват и царибродчани.

„Да отворим границата със Сърбия“ призоваха от Цариброд на 26 април 2006г. двамата президенти - Георги Първанов и Борис Тадич, подкрепяйки идеята за откриването на ГКПП „Петачинци – Банкя“ И понеже от този лозунг не последва нищо, очакванията на българите в крайграничните райони бяха да даде някакъв резултат парафираната през 2007г. междуправителствената спогодбата между България и Сърбия, предвиждаща откриването на ГКПП „Петачинци-Банкя“.

През 2011г. това искане е било подновено и от кмета на град Трън, Станислав Николов. На 7 ноември, Деня на Западните покрайнини, искането за пореден път е подновено от кметството на град Трън. За съжаление, развитие по въпроса липсва до ден днешен. Междувременно в подкрепа на това искане се обявиха и група манастири в Краищенско Светогорие, което включва 10 обитаеми манастира и още 6, които са в ремонт.

С инициатива за откриването на локален пропускателен пункт при Цариброд се обявиха и от община Цариброд. Политиците от Белград и София на думи пак дадоха съгласието си, но на практика нищо не направиха по въпроса.

И така до следващото лято, когато колите на турските гастърбайтъри ще се увеличат, проблемите на българите в крайграничните райони ще се усложнят и всичко ще се стовари върху плещите на българите в крайграничните райони, както е било и досега.

За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд