На 14 февруари – освен празник на любовта и виното – археолозите отбелязват и своя професионален празник. По този повод от Balkanec.bg разговаряме с ботевградския археолог гл. ас. Владимир Стайков.
– Представете се на нашите читатели.
Роден съм и съм израснал в Ботевград. Основното си образование завърших в ОУ „Васил Левски“, а средното – в ГПЧЕ „Алеко Константинов“ в Правец. Продължих обучението си в специалност „Археология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където придобих магистърска степен, а през 2020 г. защитих докторска дисертация.
Оттогава, вече повече от пет години, работя в Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН), където съм секретар на секцията по средновековна археология.
– Как се насочихте към археологията?
При мен имаше и доза случайност. Някои хора от малки знаят какви искат да станат, но при мен не беше така. В 11. клас трябваше да изберем профилирана подготовка. Имах интерес към историята, а в 12. клас, докато разглеждах справочниците за различните специалности, вниманието ми привлече археологията. Кандидатствах, приеха ме на първо класиране и се оказа, че това е една от най-щастливите „случайности“ в живота ми.
– Какви бяха първите Ви стъпки на терен?
Първите ми участия в теренни археологически проучвания бяха по време на задължителните университетски практики. Работил съм на обекта Козарева могила край Каблешково, в античния град Кабиле, както и на средновековния обект край село Златна ливада, Чирпанско, където продължих да участвам в проучванията няколко сезона.
С времето теренната ми работа обхвана различни райони на страната – Враца, Балчик, Ветрино, Ямболско, Дупница, Радомир. Преди да започна докторантурата си работех в Историческия музей в Правец, където проучвахме крепостта Боровец и Пешова могила край Правешка Лакавица.
– Как се появи интересът Ви към средновековната археология?
Голяма роля изиграха моите университетски преподаватели – д-р Румяна Колева и д-р Чавдар Кирилов. Работихме заедно на обекта край Златна ливада, където те бяха ръководители. Постепенно станах част от техния екип, а интересът ми към средновековната археология се задълбочи и се превърна в основна професионална насока.
– Има ли обект, към който изпитвате особен сантимент?
През последните години все по-често се занимавам с т.нар. погребална археология и проучване на некрополи. Особено ценен за мен е средновековният некропол край Враца – първият обект, на който бях ръководител.
Проучванията започнаха през 2022 г., а до момента сме разкрили 153 средновековни гроба от периода XII–XV век. В много от тях открихме изящни накити – сребърни, бронзови и с позлата. Некрополът е християнски и показва, че въпреки османския период към края на съществуването му, погребенията са извършвани по християнски обичай.
Особено интересни са т.нар. следпогребални практики – действия, свързани с вярвания за „обезвреждане“ на покойника. Срещат се размествания на кости – най-често на краката или гръдния кош – с цел да се предотврати „вампирясване“. Това са ценни свидетелства за народните вярвания през Средновековието.
– Разкажете повече за изложбата „Българска археология 2025 г.“
Изложбата „Българска археология 2025 г.“ е традиционна ежегодна експозиция, организирана от Национален археологически институт с музей при БАН. Тази година са представени 31 обекта с находки и информационни табла.
Аз участвам с табло от проучване край Тополовград на средновековни ями, сред които разкрихме богат тракийски гроб на воин. Той е погребан с оръжията си, керамични съдове, както и с ездитния си кон, украсен с богата амуниция.
В изложбата могат да се видят изключително ценни находки от различни периоди. Каня читателите на Balkanec.bg да я посетят – тя може да бъде разгледана в сградата на НАИМ-БАН до 7 юни.
Източник: balkanec.bg
Браво!
Продължавай все така, и много професионални и лични успехи !
Браво, Владо!
Това момче е много кадърно! Дано не направи грешката да контактува с Ботевградския музей. Огромна грешка ще е!
Защо нещо директорката ли … тя е …:)
Честит празник, Влади! Успехи !
Индиана Джоунс, браво и поздравления.