Обичан офицер, уважаван народен лечител, създател на ирисовата диагностика в България, родолюбец и хуманист – накратко това е Петър Димков, един от най-известните български народни лечители, чиито уникални рецепти са събрани и публикувани в книгата „Българска народна медицина“.
Но Петър Димков, известен още като Лечителя, има и нещо общо с Цариброд – и това е 25-и пехотен Драгомански полк.
Как се озовава Петър Димков в Цариброд?
На 22 юли 1909 г., след като е зачислен като офицер в 25-и пехотен Драгомански полк, е изпратен по служба в Цариброд, където се намира щабквартирата на полка. Там го заварва и новината за началото на Балканската война.
На фронта той създава близки и приятелски отношения с войниците от полка, голяма част от които са царибродчани. След края на войната те започнали да го боготворят не само защото се държал добре с тях, а и защото успял да ги излекува от плъзналата сред войниците холера.
След Балканската война много бързо дошла и Междусъюзническата, а след нея – Първата световна война. И в трите войни Петър Димков бил рамо до рамо със своите войници. Макар и многократно раняван, оставал жив с мисията след края на войните да лекува хората.
От неговите спомени, споделяни пред Милко Кръстев, научаваме как царибродчани с възторг посрещнали началото на Балканската война и как, за да вземат участие в нея, се завърнали много гурбетчии от Америка, Австралия и някои европейски държави.
Сред тях бил и един възрастен човек – Анта Американеца, който също искал да бъде мобилизиран с останалите. Когато Димков му казал, че е стар и вече не е за опълченец, той отвърнал:
„Аз не съм дошъл да ме прибирате, дошъл съм от Америка да се бия.“
Все пак го взели и дядо Анта Американеца смело се биел при Булаир. Дори се носели легенди за него – как давал кураж на по-младите войници около себе си с думите: „Дръжте се, деца!“, а те му отвръщали с „Урааа!“.
Мобилизираните царибродчани от 25-и пехотен Драгомански полк, по думите на Димков, тръгвали с песен на война и от Цариброд до Сливница играели ръченица, макар да били натоварени с по трийсеткилограмови раници.
При Чаталджа обаче ги нападнала холерата, вследствие на което се разболели 75 души, главно войници от полка. Димков успял да ги излекува всички до един с билки, чай, лимонтузу и чесън. Нито един от тях не починал.
Така в Цариброд той станал известен като „поручикът, който излекувал войниците от холера“.
Петър Димков участва и в Първата световна война. Когато след 1919 г., по силата на Ньойския договор, Цариброд бил откъснат от България, той не останал безразличен към съдбата на царибродските българи. Помагал с каквото можел и лекувал със своя метод много царибродски бежанци в България – хора, с които някога воювал като офицер от 25-и пехотен Драгомански полк.
В началото на 1920 г. Петър Димков вече е с чин майор. Случайно си купил втората книжка на списание „Златорог“, в която бил публикуван разказът на Йордан Йовков „Последна радост“. Докато четял разказа, си спомнил за Цариброд и царибродчани, които въодушевено посрещнали началото на Балканската война.
Споделил спомените си от онова време пред Яков Янакиев, който по-късно ги публикувал в книгата „Петър Димков – воин на светлината“:
„Той служеше тогава в Цариброд, в този чисто български градец, който според „договора“, вече няма да бъде български. Беше пазарен ден, та освен гражданите в Цариброд, имаше и много хора от близките села, придружавани от жени и деца. Някои подскачаха от радост, други плачеха, но всички бяха обзети от някаква възбуда и видима решителност. Биеха камбаните на черквата, биеха барабаните, вестоносците на коне препускаха към най-отдалечените села, за да съобщят за голямото събитие. През цялата нощ никой в казармата не спа, но на Димков му се струваше, че и цялото градче не спи, будува. А на заранта, още по тъмно, вече идваха хората от най-близките села – накичени с китки, задянати с торби, с пряпорци и музики. От всяко село имаше музика – свирджиите вървяха най-напред, а след тях пеши, с коли и каруци, на коне и на магарета, идваха запасняците. Около пладне градчето се задръсти от хора – мобилизираните се съпровождаха от жени и деца, бяха дошли и доброволци – немощни старци и съвсем млади момчета, които никой не беше викал.“
Петър Димков служи като офицер в Българската армия от 1909 до 1936 г. и достига до чин полковник. През дома му в София минават много хора, потърсили помощта му, а сред тях имало и царибродчани.
Един от тях е Тодор Ковачев. Когато през 60-те години отишъл при Димков да търси помощ за болестта си, Лечителя го прегърнал още в коридора и му казал:
„За вас, царибродчани, ще направя и невъзможното!“
И наистина го направил.
Днес за Петър Димков се говори главно като за Лечителя, макар че много е направил за своите войници и като офицер от Българската армия. С военните си умения и лечебните си практики той успял да спаси живота на много от своите войници на фронта, сред които и немалък брой царибродчани.
Затова и повече от век по-късно в Цариброд продължават да се разказват истории и легенди за поручика, който излекувал войниците от холера.
За Balkanec.bg
Зденка Тодорова, Цариброд
Източник: balkanec.bg
Няма добавени коментари