На 14 октомври Българската православна църква почита паметта на Света Параскева, наричана Света Петка.

Тя е родена в град Епиват на Мраморно море през XI век. Води благочестив живот, а след кончината ѝ нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван-Асен II ги пренася в Търново, където остават до превземането на старата столица. След това са пренасяни на множество места. Днес се намират в румънския град Яш.

Денят в чест на света Петка отбелязва завършека на активния стопански цикъл и започва прехода към зимата. По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.

В народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.

На този ден обикновено става заплождането на домашните животни.

В християнската митология света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене.

На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.

Имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Петя, Кева.

Източник: balkanec.bg