На 10 февруари почитаме св. Харалампий, живял през ІІ в., епископ на гр. Магнезия в Тесалия. Той бил преследван и жестоко измъчван заради проповядването на християнската вяра. Светецът бил известен лечител и затова в народните представи на българите св. Харалампий е „заповедник”, „бей” на всички болести и на чумата. Наричат празника му „Хараланбей”, „Хараламповден”, „Чуминден”. В църковната живопис светецът се изобразява с чумата или с дявола, когото е оковал във вериги. Народът ни си представя чумата като грозна, гърбава старица с дълги, рошави коси и костеливи ръце, облечена в дрипави дрехи.
Чумата се родила на Атанасовден и започнала да скита по друмищата и из селата. Тя носи тефтер със списък на жертвите си, дълъг шиш или коса, с които убива набелязаните хора. Страшната болест може да се яви и като котка, куче, коза или мишка и да тропа по таваните. Тя се криела в чували с вълна и затова мъжете мушкат с ножове в тях. Но св. Харалампий я заловил и я оковал във вериги.
За да се предпазят от страшната болест, хората ограждали къщата с гръмотрън или глогови тръни, пришивали скилидки чесън към дрехите си. Обличали „чумава риза”, която трябва да е изработена от жени вдовици. Жените изпичат и отнасят хляб извън селото, на кръстопът, за да омилостивят чумата, че да не идва при хората. Пак с тази цел наричат болестите с умалителни имена: ”сладки и медени”, „благи”, шарката наричат „цветето”, а чумата „леля”. Силно се вярва, че денят на св. Харалампий трябва да се почита, в противен случай той ще се разсърди и ще пусне страшни болести. Рано сутринта жените изпичат специален хляб и три малки кравайчета, намазани отгоре с мед, които освещават в църквата. От меда запазват за цяр, намазват челцата на децата с него, за да не се разболяват, а от хляба раздават на три съседски къщи. Св. Харалампий се приема за покровител на пчеларите. В православния християнски календар 10 февруари е отреден и на св. мъченица Валентина. Имен ден имат Харалампи, Ламбо, Валентин, Валентина.

Източник: balkanec.bg