В няколко поредни материала Ви представяме част от героите защитили България и Съединението й в Сръбско-българската война. Герои, без чиято саможертва едва ли днес картата на България щеше да изглежда по същия начин.

Данаил Николаев е роден на 30 декември 1852 г. в Болград, Руска империя (днес в Украйна) в българско семейство, бежанци от Търново. През 1871 г. завършва Болградската българска гимназия.
През същата година заминава за Одеса и на 27-ми септември е записан в 54-ти Мински полк. Две години по-късно, през 1873 година е юнкер в Одеското военно училище. Завършва през 1875 година и на 20-ти юли е записан в полка в Кишинев с военно звание портупей-юнкер.

Узнавайки за приготовленията на Сърбия за война срещу Османската империя, на 14 юни 1876 година, Данаил Николаев подава молба да бъде уволнен от военна служба, за да се включи във войната като доброволец. Молбата му е прегледана от началника на дивизията генерал-майор Михаил Драгомиров, но поради благородната му цел, не е уволнен, а изпратен в отпуск.

Данаил Николаев е поставен начело на 500 български доброволци и постига изключителен успех срещу турската войска. Поради това е награден със сребарен медал за храброст от генерал Черняев.

През Сръбско-българската война командва Източния корпус, а при контранастъплението на българската армия, след боевете при Сливница (5 – 7 ноември 1885 г.) – Западния корпус. Самият подполковник получава от княза командването на българските сили и ги води към победи при Драгоман, Цариброд и Пирот. След края на войната е награден с Орден „За храброст“ II ст. и повишен в звание полковник. Така Данаил Николаев става първият полковник от българската армия.

След детронирането на княз Александър I Батенберг е военен министър и участва в потушаването на бунтовете на проруските офицери през 1887 г. По негова заповед военните формирования, участвали в преврата, са разформировани, а бойните им знамена – изгорени.

След избора на Фердинанд I за български княз, Данаил Николаев напуска поста военен министър и е назначен за негов военен съветник (1887 – 1893). На 14-ти февруари 1891 година е повишен в звание генерал-майор. Участва в специалната делегация по време на бракосъчетанието между княз Фердинанд I и принцеса Мария Луиза.

На 6-ти май (Гергьовден) 1936 година ген. Николаев е награден лично от цар Борис III с най-високото българско отличие – Орден „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“.

„Патриархът на българската войска“ Данаил Николаев умира на 29-ти август 1942 година в Банкя.