На 13 август 2026 г., в 04:55 ч. сръбско време на територията на община Цариброд е регистрирано земетресение с магнитуд 2,2 по скалата на Рихтер. Според данни на Института по сеизмология на Сърбия епицентърът е бил на територията между селата Поганово и Бански дол, в непосредствена близост до река Ерма, на дълбочина около 2 метра.

Трусът попада в категорията на микроземетресенията, които в повечето случаи не се усещат от хората. Този път обаче земетресението е било усетено в някои от селата по поречието на Ерма.

Прави впечатление, че през последните две години – от 2024 до 2026 г. – това е поредният регистриран трус в почти една и съща зона около река Ерма.

На 3 септември 2024 г. епицентърът на земетресение е бил в района на Гребен планина, по долината на река Ерма. На 30 декември същата година е регистриран по-силен трус с магнитуд 3,1 по скалата на Рихтер и епицентър в района на село Драговита. Земетресението тогава е било усетено и в някои села в Трънско и Пернишко от българската страна на границата.

На 12 и 13 януари 2025 г. са регистрирани още три по-слаби труса в района на село Ясенов дел, също в непосредствена близост до ждрелото на Ерма. Последният трус е този от 13 август 2026 г. – с магнитуд 2,2 и епицентър между Поганово и Бански дол, отново по поречието на реката.

Отделно от тази поредица, на 2 септември 2025 г. на територията на община Цариброд е регистрирано земетресение с магнитуд 3,3 по скалата на Рихтер и епицентър край село Градини, намиращо се в близост до сръбско-българската граница. То е извън района на река Ерма, но е още един регистриран трус на територията на общината.

Специалисти посочват, че районът около река Ерма е особено интересен от геоложка гледна точка. Най-вероятното обяснение за подобна сеизмична активност е свързано с тектоничното устройство на района. Земната кора в Западна България и Югоизточна Сърбия не е напълно неподвижна, като в нея съществуват множество стари разломи и пукнатинни структури. При натрупването на напрежение в земната кора то може периодично да бъде освобождавано чрез малки движения по тези структури.

Река Ерма и нейното ждрело представляват особен интерес и от геоморфоложка гледна точка. Самата река не е причина за земетресенията, но дълбокото ѝ врязване в скалите и формирането на ждрелото са свързани с продължителната геоложка история на района.

Проследяването на регистрираните през периода 2024–2026 г. трусове показва, че те не са концентрирани само в една точка, а се появяват в сравнително близка зона. Местата на епицентрите се простират от Гребен планина и района на Драговита през Ясенов дел и ждрелото на Ерма до Поганово и Бански дол.

Дали тази последователност действително очертава конкретна сеизмично активна структура или става дума за обичайната слаба активност на по-широкия район, е въпрос, който може да бъде оценен от сеизмолозите след анализ на регистрираните събития.

За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд

Източник: balkanec.bg