Пощенско дело в гр. Елин Пелин - на 125 години
Навършват се 125г. от откриването на околийска Телеграфо-пощенска станция/ТПС/ в с.Новоселци през 1889 г., когато е гласуван първият Закон за пощите и телеграфите в България. Той е допълнен със Закона за междуселската поща през 1894 г. С тях се подсигурява организираното извършване на пощенските връзки в следосвобожденска България.
Превозът на пощата се извършва в различни посоки по определени трактове с каруцари и конски коли, сменящи се на конни станции. За по-малките трактове били наемани конни куриери. Малко по-късно железопътният транспорт подпомага по-бързото осъществяване на кореспондентските връзки в страната и чужбина.
Вероятно в с.Новоселци/днес гр.Елин Пелин/ първата ТПС се е разполагала в частен дом. През 1892 год. е построена двуетажна обществена сграда – на околийското управление/днес на общината/, където на втория етаж е имало помещения за Пощата. Статистически данни сочат, че една ТПС по онова време е обслужвала средно 136 кв. км и около 8 000 жители.
В „Български алманах” за 1893 г. откриваме името на първия началник на Телеграфо-пощенската станция – Н . Стоянов. В същия алманах за 1895 г. четем: „А.Захариев – началник на ТП – станция, а Цветко Кодев – предприемач на тракта Новоселци – гарата.” Цветко Кодев е прекарвал освен пощата и „пасаджири” – пътници за и от железницата. Един от най-старите пощенски служители в миналото - Цветан Карлов в интервю, дадено за в.”Елинпелинска заря” през 1971 г., си спомня: - „Аз постъпих на работа в новоселската ТПС през 1902 г. Отначало бях междуселски куриер. Обслужвах 11 села, а това ще рече,че съм обикалял район от 50 км. Вършех си работата със собствен кон. Бяха ми дали само една тръба, с която сигнализирах като стигна в селото – свирках два пъти и хората знаеха, че съм пристигнал, а когато свирнех един път, това означаваше, че си тръгвам.
Около Балканските войни от 1912-1913 г. в общинската ТПС се появява телеграф, а след Първата световна война - и телефон. Станцията вече е ПТТС. По това време началник на Пощата е Тодор Ал. Симеонов, а през 1925–1926 г. – Спиро Спиридонов, през 1927-1928 г. – Атанас Н. Македонски. През 1929 г. – отново Тодор Симеонов е началник, Иван Алексиев е телеграфист, телефонистка е Климентина Анева, а пощальон е Григор Митов. Междуселски пощенски куриери са били – първо бащата Кръсто К.Малчов, а по-късно и синът му Петър Кръстев, както и Вельо Чокойски, Георги Спасов, Димитър Николов Найденов, Иван /Вачо/ Тодоров, Петър Цветков, Гергин Бонев.
От старите пощонаематели, които превозвали пощата с конски каруци, са били Саве Тодоров/Джилката/ и дядо Тото Стоянов от Голяма Раковица. Първият обслужвал тракта гарата – с.Новоселци , а вторият – тракта : гарата - Лесново, Доганово, Богданлия,
Караполци, Огняново, Голяма Раковица. Един от старите пощальони беше Никола Алексов - бай Коце раздавачо. Стоян Фургов имал двуколка, с която превозвал пощата от с.Новоселци до гарата и обратно. Той имал сключен договор с Пощата и работил това преди и след 1944 г. В Пощата работили : началник ПТТС, телеграфист, телефонист, както и още около 15 човека на договор с Пощата, които с коне, каруци, велосипеди доставяли пощенските пратки по предназначение и обслужвали цялата околия. От 1941 г. Алипи Ботев е бил телеграфист, а после и началник на Пощата до към 1948г.
През 1943 г. ПТТС е била преместена в сградата на РПК „Развитие”, по-късно – в къщата на Ненко Ангелов Новаков, а през 1975 г. - в своя сграда.
Развитието на телефонните съобщения на съвременно ниво започва след изгражданито на новата пощенска станция в гр.Елин Пелин и откриването й през 1975 г. Първоначално подземно се кабелизира гр.Елин Пелин, после селата Столник, Лесново, Мусачево, Горна Малина/тогава беше към община Елин Пелин/, гара Елин Пелин…Това става по стопански почин с участието на пощенци и населението на селата.
До 1975 г. пощенските служители са около 40 човека. Откриването на първата съвременна Автоматизирана телефонна централа/АТЦ/ в града става през 1977 г. - с капацитет 1 000 телефонни поста.
Началник след Ценко Ненов става Димитър Бойчев, а след напускането му към 1995 г. на негово място е назначена Галя Георгиева.
Далекосъобщенията /БТК/ се отделят от Пощата през 1991 г. БТК е към мобилен оператор „Виваком” от 1996 г., а новият им началник е Златко Димитров. След Галя Георгиева, която е общински кмет от края на 2007 г., началник на Пощата става Боряна Георгиева, а по-късно и до днес е Даниела Панова. В началото на новото хилядолетие с повсеместната компютризация и масовата употреба на мобилните телефонни апарати започнаха да отпадат някои от функциите на Пощата и БТК, но пък се появиха други.
Източник: balkanec.bg
Славни времена за пощата ! А сега как е ,знаете ли ?! Не възпитани служителки , не компетентни , арогантни , нагли ! Добре,че не всички са такива в пощата в Елин Пелин . Има и свестни женици там.
Честито!