Преди седмица БСП внесе законопроект, който предвижда таван на надценките на основните хранителни продукти от малката потребителска кошница. Почти незабавно последва обществен отзвук – ден по-късно граждански организации организираха бойкот на пазаруването в големите хранителни вериги, следвайки примера на други европейски страни.

Тази инициатива предизвика оживена дискусия в обществото. Изненадващо дори най-отявлените привърженици на свободния пазар подхождат към темата предпазливо, демонстрирайки известна „разбираща симпатия“ към бойкота. Причината е очевидна – нарастващите цени на основните стоки от първа необходимост се усещат от всички слоеве на обществото, включително и от икономически по-силните му представители. Ако до преди няколко години съществуваше аргументът, че икономическо страдание няма и че всичко е въпрос на субективни усещания, днес дори този наратив започва да отстъпва място на реалността.

В отговор на протестите и натиска на потребителите, в публичното пространство започнаха да се изтъкват различни обяснения за високите цени – спекула, нарушения във веригите на доставки, картелни споразумения и други фактори. Въпросът, който изниква обаче, е защо тези обяснения не бяха предоставени по-рано? Вместо да се анализира проблемът и да се предложат решения, сега се прави опит за дискредитиране на протестиращите чрез внушението, че те просто не са достатъчно информирани.

Потребителите не са експерти. Те искат нормални цени и да не отделят почти половината от заплатите си за храна и стоки от първа необходимост. Сред малкото демократични и легални механизми за натиск, които са им на разположение, бойкотът е един от най-мощните инструменти. Затова опитите да се прехвърли отговорността върху протестиращите изглеждат като стратегически маньовър за намаляване на общественото недоволство.

Заслужава да се отбележи, че някои от големите търговски вериги вече започнаха да свалят цените на определени продукти, като част от тях дори обявиха промоции още на 13 февруари. Това само по себе си е показателно – макар и малка, тази промяна е реална победа за потребителите. Доказва, че дори заплахата от колективен натиск може да доведе до конкретни действия от страна на бизнеса.

Въпросът е дали този натиск ще продължи и ще доведе до дългосрочни резултати, или ще остане временно явление. Отговорът зависи както от решителността на потребителите, така и от готовността на държавните институции да се намесят в регулирането на цените и осигуряването на справедлив пазар. Във времена на нарастващо икономическо напрежение обществото все по-ясно осъзнава силата на колективното действие. А това само по себе си е значима стъпка към промяна.

Източник: balkanec.bg