Пожарното дело в България от 1881 г. до 1905 г.
През 1884 г. са доставени първите пожарни помпи, возими с коне, за Софийската пожарна команда, с което се отбелязва нов етап в развитието на пожарното дело.
Страната ни е сред инициаторите за създаване на първообраза от 1900 г. на днешната Международна асоциация на пожарните и спасителните служби (CTIF). На третия конгрес на организацията в Будапеща през 1904 г. наши представители са Димитър Тролев, Руси Кожухаров и Найден Николов.
Една година по-късно в София се организира Първият пожарникарски събор в България. Както по цяла Европа, така и у нас обединяването на пожарните служби се провежда с цел подобряване и уеднаквяване на обучението и развитие на техническото въоръжение на службите.
Инициатори на събора са пожарни командири от страната със значителен опит и професионална подготовка. Това са командирът на столичната пожарна команда Димитър Тролев, командирът на пловдивската пожарна команда Георги Атанасов, командирът на бургаската пожарна команда Руси Кожухаров, пожарният командир на Татар Пазарджик (дн. гр Пазарджик) Найден Николов и пожарният командир на Станимака (дн. гр. Асеновград) Тодор Боев. В работата на събора вземат участие 17 пожарни командири и 10 командири на доброволни дружини.
Съборът е свикан на 14 септември 1905 г. в София и работи до 18 септември. Разискват се състоянието на пожарните команди и тяхната техническа въоръженост, правилата за устройство на градските пожарни команди, проектоустав за доброволните противопожарни дружини, мероприятия за подобряване на положението на пожарникарите, осигуряването им в случай на злополука и др. въпроси. Констатира се сериозно изоставане на пожарната защита в селата и малките градове.
През 1995 г. с Решение № 385 на Министерския съвет на Р България датата 14 септември (откриването на Първия пожарникарски събор) е обявена за Професионален празник на служителите на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението”, с което е възстановена традицията. По решение на Първия пожарникарски събор тази дата да се отбелязва като патронен празник на пожарните команди в страната.
Пожарното дело в България от 1905 г. до 1944 г.
Пожарът в Народния театър през 1923 г. предизвиква остра обществена реакция срещу столичната управа. Столичният кмет търси опитен пожарен специалист, който да подобри състоянието на пожарната команда. Той се спира на Юрий Захарчук, с чието име е свързан един от най-плодотворните периоди в историята на пожарната дело. Той произхожда от дворянско семейство от Херсонска област в днешна Украйна. В Русия с пожарно дело започнал да се занимава като доброволец от 16-годишна възраст. Завършва юридически факултет и Първоразрядното киевско военно училище. Организира и ръководи пожарните команди в градовете Ананиев, Житомир и Тузла. В армията заема редица високи армейски постове и има редица военни отличия. От събранието на офицерите е избран за член на Съда на честта. През 1921 г. организира пожарна команда в Буюкдере на Босфора, след което се установява в България.
Още приживе Юрий Захарчук си спечелва прозвището Рицар на огнеборската чест, а през 1999 г. служителите на НСПБЗН – МВР го избират за Пожарникар на ХХ век.
За Столичната пожарна команда през 1925 г. е внесен първият противопожарен автомобил Renault от Франция, като Захарчук завършва специален курс в заводите на фирмата-производителка.
С много усилия в страната успешно се извършва реорганизация на противопожарните служби. Независимо от тежките условия - 3-4 денонощия дежурство – денонощие почивка, са въведени строг войнски ред и дисциплина, последователна бойна и строева подготовка на пожарникарския състав. Извършва се замяна на съществуващите ръчни помпи и бъчонки с автоцистерни. Закупуват се нови противопожарни автомобили с повишени тактико-технически възможности за овладяване на пожари и извършване на аварийно-спасителни операции. Създават се нови клонове и подклонове на службите, включително дислоцирани в отдалечени райони на населените места. Ефектът е впечатляващ. В сравнение с мъчително дългото чакане на конните впрягове, противопожарните автомобили пристигат за броени минути.
Успоредно с това се въвеждат подобрения в организацията и управлението на силите и средствата при пожар. Броят на пожарникарите нараства значително. В края на 1935 г. общо в страната пожарникарите са 7638.
Пожарното дело в България от 1944 г. до 1968 г.
След 1944 г. в страната започва коренна реорганизация на противопожарната охрана.
През 1946 г. е приет Закон за противопожарната защита (ЗПЗ), с който противопожарната охрана в страната е одържавена и е реорганизиран фонд “Пожарно дело”. Основната заслуга за това е на генерал-майор Бою Божков – началник на отдел “Противопожарна защита” при МВР за периода 1944 - 1951 г.
В изпълнение за Закона за противопожарната защита на 24 септември 1946 г. от фонд ,,Противопожарна защита” са отпуснати средства за изграждането на Държавно противопожарно училище при МВР. През 1947 г. влиза в сила Закон за изменение и допълнение на Закона за противопожарната защита” (обн. ДВ, бр.85/1947 г.), който разширява кръга на приходоизточниците за фонд ,,Противопожарна защита”. На основание приетата Наредба за фондовите марки “Противопожарна защита” по номенклатура всички издадени документи от противопожарната защита се облепват с фондови марки.
През 1951 г. в ДВ бр.67/21.08.1951 г. излиза Правилник за противопожарните строителни норми. Пожаропредпазната дейност започва да се приема като първостепенна, а пожаротехническото обследване на обектите се утвърждава като основна форма в дейността на органите за противопожарна защита.
Започва разработването и приемането на основни нормативни актове, регламентиращи противопожарната защита като Правилник за обектните противопожарни служби, Правилник за опазване на посевите и харманите от пожари, Правилник за опазване на горите от пожари, Правилник за дейността на доброволните противопожарни служби и Правилник за Държавното противопожарно училище. Много от постановките в тези нормативни актове продължават да са актуални и днес.
Началникът на отдел “Противопожарна защита” при МВР Бою Божков влиза в историята на пожарното дело в България като един от най-големите му реформатори. Но вълната от скалъпени политически процеси срещу видни дейци на интелигенцията след Процеса срещу Трайчо Костов не подминава и противопожарната охрана. През 1951 г. започва т. нар. Процес срещу противопожарната защита, в който главни обвиняеми – в шпионска дейност и др., са Бою Божков, първият началник на Държавното противопожарно училище Иван Дипчиков и Владимир Удрев – технически директор на завода за специализирана противопожарна техника. Процесът завършва с изпълнение. на смъртна присъда срещу тримата главни обвиняеми на 14.01.1953 г. От Народния съд на различни срокове затвор са осъдени още шестима опитни пожарни командири.
След процеса фонд “Противопожарна защита” е ликвидиран и се изгражда бюджетна система за финансиране, която се отразява крайно негативно на материално-техническото осигуряване на пожарните служби.
Последица от процеса е и отмяната с Указ за противопожарната охрана на Закона за противопожарната защита през 1958 г., като противопожарната защита е извадена от системата на МВР и преминава към общините. Цялостно са нарушени организацията, технологията на управление и финансиране на системата за пожарна безопасност. Част от състава на противопожарните поделения преминава към народните съвети. Органите, които осъществяват държавния противопожарен надзор, остават в системата на МВР, а тези, които се занимават с пожарогасителна дейност, преминават в системата на народните съвети. С това разделение на противопожарните органи се нарушава стройната организация и единство в дейността на поделенията на противопожарната охрана.
Това несъответствие е променено с Постановление № 202 от 13 декември 1962 г. на Министерския съвет, с което службите за противопожарната охрана (отделите за противопожарна охрана при окръжните управления на МВР, инспекциите към районните управления на МВР, инспекциите и инспекторите към Районните управления на МВР - без управление “Противопожарна защита” към МВР и Държавното противопожарно училище) преминават към народните съвети на общините.
Неудачното решение е коригирано с приемането на Указ № 94 от 3 февруари 1966 г. на Президиума на Народното събрание, с което всички поделения на противопожарната охрана отново преминават към МВР. Със същия указ се дават и воински звания на противопожарните служители.
Пожарното дело в България от 1968 г. до 1989 г.
Значителен тласък в осигуряването на пожарната безопасност дава 34-о Постановление на Министерския съвет от 8 август 1968 г. С него се набелязват и провеждат мероприятия, които довеждат до значително подобряване на пожарната безопасност на промишлените, селскостопанските и други обекти, като голямо внимание се обръща на пожаро- и взривоопасните предприятия и други подобни обекти в страната. Крайният резултат от прилагането на постановките на 34-о постановление на МС от 1968 г. е рязкото спадане на броя на пожарите и загубите от тях в страната за дълъг период от време.
Духът, смисълът, съдържанието и формите на работа за осигуряване на пожарната безопасност на страната, залегнали в 34-о Постановление на МС, са заложени в основата на новия Закон за противопожарната охрана от 1979 г. Това е един от най-трайните нормативни актове в историята на пожарната безопасност на страната, който е отменен през 1997 г. със Закона за МВР (обн. ДВ бр. 122 от 19 декември 1997 г.).
Законът за противопожарната охрана става основа за обществено движение за създаването на образцови в противопожарно отношение обекти, профилактични участъци, дежурни смени, райони и окръзи. То започва през 1961 г. и достига своето най-голямо развитие и разширяване през 1975 г. В движението се включват още голям брой обекти и противопожарни поделения.
Периодът е характерен и с ускореното въвеждане на противопожарната автоматика в борбата с пожарите. В пожароопасните обекти започва практиката на монтиране на автоматични системи за предотвратяване и гасене на пожарите. Противопожарна автоматика се въвежда в обектите на промишлеността, за масово събиране на хора, паметници на културата и др.
Особено трайна следа в развитието на новата история на противопожарната охрана оставя генерал-лейтенант Илия Дончев – началник на Централно управление “Противопожарна охрана” в периода 1961 – 1987 г. С него е свързано не само връщането на противопожарната охрана в системата на МВР, а и изготвянето и приемането на Закона за противопожарна охрана от 1979 г., създаването на научно-приложния институт по пожарна безопасност (днес отдел "Център за изследвания и експертизи" към ГДПБЗН - МВР), повишаване международния авторитет на българските огнеборци, развитието на пожароприложния спорт и др. Особено внимание се отделя на организирането и функционирането на държавния противопожарен надзор при непрекъснато усъвършенстване и разширяване на формите на пожаропрофилактичната дейност и работата с обществеността.
В годините от 1980 до 1989 г. се извършва цялостно техническо превъоръжаване на структурните звена на противопожарната охрана с противопожарна техника. В страната навлизат модерни за времето си автомобили за комбинирано и водопенно пожарогасене, автомеханични стълби, противопожарни помпени станции и друга специална техника, която и в момента продължава да изпълнява оперативни задачи и е основен елемент от базисната инфраструктура на ГДПБЗН – МВР.
Източник: balkanec.bg
Няма добавени коментари