Правец

кмет: Румен Гунински
население: 4447
пощенски код: 2161
телефонен код: 07133

Град Правец се намира в малката едноименна котловина, през която преминава условната граница, отделяща физикогеографската подобласт на Стара планина от тази на Предбалкана. На север котловината е ограничена от Лакавишкия рид ("Бърдо") и Остромския рид от Предбалкана, а от юг я ограждат живописните гористи склонове на рида Било планина (в. Маняков камик, 1439 м.) – издънка на Централната старопланинска верига. Източна граница на котловината е седловината Правешки връх, а в западна посока рътът Гребена от Било планина и възвишението Мъртви маж при с. Разлив я отделят от Ботевградското поле.
Правец - панорамна снимка

Основният водосбор на котловината се осъществява в река Лакавица, ляв приток на р. Малък Искър, в която се вливат множеството по-малки реки и потоци, водещи началото си от Било планина – Витомерица, Градешница, Правешка (Стара) река, Драгневска, Скърнавска, Калница (последните две подхранват и язовир „Правец”) и др.

Градът попада в зоната на умереноконтиненталния климат с годишен сбор от валежи 746 мм, който е по-висок от средните за страната. Валежите са сравнително добре балансирани през годината – зимните са 113 мм, пролетните – 215 мм, летните – 256 мм, и есенните - 162 мм. Средногодишната температура е 10,8 ºС. Температурата на най-студения месец – януари е със средна стойност 1,4 ºС, а най-топлият месец – юли, е със средна величина 21,6 ºС. Ясното време и слънчевото греене в котловината се измерва на 2160 часа в годината. Значителен е броят на слънчевите дни в късна есен и през зимата. Дните с мъгла са малко – едва от 7 до 10 годишно, което нарежда Правец на едно от първите места в България по този показател.

В геоструктурно отношение районът се намира върху ядката на Берковския антиклинорий, обхващащ зоната от вр. Ком до поречието на Малък Искър. Почвите и наслагите в Правешката котловина са твърде плитки, а под тях се намира здравата скална основа на гранодиоритите – добър градивен и декоративен материал. В пролома на р. Витомерица се срещат гнайси, шисти и най-вече пясъчници, също така и варовици. В североизточната част на котловината се срещат шисти, филити, скали със слюдест отблясък при разломяване и с кварцови примеси, а също така и мрамори. Възвишенията на Предбалкана, както и средновисоките части на Било планина са покрити със светлосиви горски почви. Делувиално-ливадните почви на юг от Лакавишкия рид са образувани в резултат от силната ерозионна дейност в миналото. По състав те са силно песъчливи или песъчливо-глинести и притежават естествен хумус от едва 1 до 1,1%. На север от Било планина почвата е светлосива и е със силно кисела реакция. Глинестата ѝ структура я прави трудно водопропусклива, в резултат на което при обилни валежи се преовлажнява бързо.

Назад