Проект за промени в Наредба №2 за заустването на отпадъчни води предизвика остра реакция сред еколози, граждански активисти и експерти по водите. Според критиците текстовете, публикувани от Министерството на околната среда и водите, могат да доведат до допускане на нови зауствания в зони за питейни води, къпане, рибовъдство и защитени територии – при положение, че държавата и в момента трудно контролира качеството на водите.

Проектът за изменение и допълнение на Наредба №2 от 8 юни 2011 г. е публикуван за обществено обсъждане от МОСВ през април и формално цели „прецизиране“ на режима за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти. В мотивите към проекта министерството посочва, че се въвеждат „специфични изисквания“ за зауствания в чувствителни зони, както и задължение отпадъчните води да бъдат „обезпечени с подходящо пречистване“ преди изпускане във водните обекти. Според МОСВ промените са насочени към „запазване на състоянието и невлошаване качеството на водите“.

Именно тук обаче започва спорът.

Според публикувани позиции на природозащитници и активни граждани, новите текстове на практика допускат възможност за нови зауствания в територии, които досега са били третирани с много по-строг режим. Критиците предупреждават, че дори и да има записани изисквания за пречистване, реалният проблем е в контрола. В общественото пространство вече се разпространяват призиви гражданите масово да изпращат становища срещу проекта до МОСВ и Министерския съвет. В тях се посочва, че министерството наблюдава качеството на водите само в ограничен брой източници на питейна вода и няма достатъчен капацитет да следи ефективността на всички пречиствателни станции.

Темата вече бе коментирана и в ефира на Българското национално радио, където експерти предупредиха за „екологичен риск“ от евентуално разхлабване на режима за заустване.
Сред организациите и експертните среди, които активно коментират темата в социалните мрежи и публичното пространство, са представители на екологични инициативи, местни граждански сдружения и независими експерти по управление на водите. Част от критиките са насочени и към дългогодишния проблем с недостатъчния мониторинг върху речните басейни и водоемите в страната.

Анализатори отбелязват, че спорът около Наредба №2 всъщност поставя много по-голям въпрос – дали държавата има капацитет да гарантира безопасността на водите, ако едновременно допуска нови зауствания и не разполага с достатъчно ефективен контролен механизъм. Според експерти рискът не е само екологичен, а и икономически. Ако качеството на суровата вода се влоши, това може да наложи изграждането на нови и значително по-скъпи съоръжения за пречистване на питейни води. В крайна сметка разходите биха били прехвърлени към ВиК дружествата и потребителите чрез по-високи сметки за вода.

Критиците на проекта предупреждават и за възможни последици върху туризма, рибарството и крайбрежните зони, ако контролът върху заустванията остане слаб. Според тях България рискува да стигне до ситуация, в която все повече хора ще разчитат на бутилирана вода за ежедневна употреба. Общественото обсъждане на проекта продължава до 16 май, като становища могат да бъдат изпращани по електронен път до Министерството на околната среда и водите.

Източник: balkanec.bg