Автор на статията е Александър Радовски, който споделя малко познати моменти, свързани с Иван Славков и неговия род. Оригиналното заглавие на статията е "Дядо Славко и последният конак в Своге".
Проф. Иван Славков – Батето бе добре познат и  посрещан в цяла България, както и в македонския край. Той обичаше да му разказват истории за комити и да слуша македонски песни. Любимата му песен беше „Вземи огън, запали ме !”, Батето поддържаше силна духовна връзка и интерес към македонските борби и идеали. В неговото поведение  имаше нещо комитско и патриахално. Малко хора в България знаят историята на фамилията Славкови от село Искрец ,Свогенско. Този факт ме потикна да опиша историята, тясно свързана с борбите на българите срещу турския поробител. Основоположник на фамилията е дядо Славко, който е живял в селото по турско време. Един път в пазарния ден отишъл в близкото Своге, като след пазара седнал в централната кръчма да се почерпи. След наздравиците дошъл и ред на патриотични песни и още по-голяма веселба. След като вече се стъмнило другарите на  Славко го качили на кобилата и по живо и здраво го изпратили за Искрец. В тъмнината Славко объркал улиците и се озовал пред турския конак на Своге, разположен в една от махалите. Турските заптиета решили да го проверят в тъмнината и това е била голямата им грешка. Патриотично настроеният и почерпен българин ги набил тежко и им взел пушките и пищовите. След това ги изгонил позорно от Своге за София и  запалил конака. След тази случка турските власти не възстановили повече конака  и благодарение на дядо Славко в Своге не е имало повече турско присъствие  до Освобождението. Приживе Батето бе приятел с моя татко и с родителите на моята съпруга – Нушка и Людмил Павлови. С тях  той беше кумова рода, кум на другата им дъщеря Милена. Редовно им гостуваше в Костинброд, като се събираха и други техни приятели на веселбите. В годините се оформи така наречения приятелски кръг „Нива” по името на местния ресторант. Това се осъществяваше с дейното участие на неговия собственик – чичо Пешо, също боен другар и приятел на Батето. В Костинброд и Своге бе обичан много от хората, след време проф. Иван Славков стана и почетен гражданин на град Своге.

Източник: balkanec.bg