На 26 август в Угърчин се проведе шестата родова среща на Пеловския род. На нея бяха поканени да присъстват представители на рода от различните му разклонения в Ловешка, Плевенска и Врачанска област и други населени места на България. Тук дойде и представител на рода от Северна Македония, откъдето преди няколко столетия, в края на XV век, са тръгнали Пеловци и са се разселили на няколко места в Северна България. За пореден път срещата бе организирана от Георги, Яна и Никола Пеловски и на нея присъстваха над 130 представители на рода. Тя премина при добра организация и всички, които бяха дошли на нея си тръгнаха с мисълта, че трябва да има и следваща.

Една седмица по-късно се проведе и първата среща на един от трите рода Сопотски в Угърчин, организиран от Гинка Сопотска. На нея присъстваха около 60 човека от Угърчин и различни населени места в страната. Срещата премина в топла, приятелска атмосфера и на нея се видяха хора, които от години не бяха се срещали. Направено беше и родословно дърво на рода, което ще заеме своето място в постоянната изложба на родословни дървета в читалището в Угърчин.

Използвайки като повод тези събития, ще хвърлим поглед върху родоизследователската дейност в Угърчин, защото тя има своите сериозни постижения. Неведнъж, когато външни хора са влизали в читалището в Угърчин, с изненада са виждали нещо, което е уникално - изложба на десетки родословни дървета на родовете на Угърчин. За да се стигне до тази изложба обаче, много родолюбиви угърчинци за един период от близо 130 години са събирали информация.

Първите две родословни дървета на Патаринския и Голийковския род са направени в началото на ХХ век от Вълчо Радев Патарински. Той е организаторът и на първата родова среща в Угърчин през 1967 г. От тогава до днес са проведени 58 родови срещи, като най.много те са били през 70-те и 80 -те години на ХХ век.

Създаденото през 80-те години Дружество по родознание и краеведческа дейност, с председател Веселин Русков, в продължение на десетина години обобщаваше натрупаната до момента информация и набираше нова за родовете. Инициативни комитети и представители от различните родове им съдействаха. Крайният резултат от тази дейност беше проучването на 115 рода от общо 184 в Угърчин и откриването през 2005 г. на изложбата на родословни дървета в читалището. От члена на дружеството Тодор Балев бяха направени и 31 родословни дървета на родове от съседното село Драгана. В родопроучването на Угърчин през последните 130 години съществен принос имат също Никола Русковски, Васил Пейчевски, Петко и Георги Радоеви Попови, Божко Шойков, Найден Стефанов, свещ. Петър Бояджиев, Стойчо Йовински, Кольо Гачевски и др.

Угърчин е едно от населените места в България, в които в много малка степен е приета съзнателно налаганата от Османската империя тенденция децата да приемат за фамилно име името на дядото, с което да се прекъсва родовата памет. Затова тук и днес много от хората, напук и на някои съвременни тенденции, продължават да носят фамилии, които съществуват от 300-350 години, а други и от над 500 години. Паметта за род и родина са една от ония опори, които са ни помагали да оцелеем в дни на изпитания, ще ни помагат и в бъдеще. Затова родовите срещи не са просто семейно събиране, а усещане за принадлежност към нещо, което е просъществувало повече от 1300 години - България.

Източник: Автор: Борислав Патарински