В навечерието на 2-ри юни – Денят за почит към Ботев и падналите за свободата на България, станахме свидетели на поредната срамна сцена в Българския парламент – плюене, закани, нападки – словесни и физически, с една дума – ДЪНО. Ненормалното вече се превърна в норма. Агресията и простащината – в обичайно явление. Прагът на търпимост става все по-висок. Деградацията – нравствена и морална – в част от политическия стереотип.

Това е законодателната власт в момента – хората, които коват законите; т.нар. нормотворчески орган. И ако това е представителната извадка на българската нация, каква ли е непредставителната?

И същите тези хора днес ще излязат с пламък в очите и патетични слова пред паметника на Ботев и ще свеждат театрално глави в знак на почит, поднасяйки венци и цветя /закупени с партийната субсидия, т. е. с нашите пари/.

147 години от гибелта на Ботев и Ботевите четници. За какво загинаха в разцвета на живота си и за какво им набучиха на кол главите? За свободна и независима България?!? За да сменим турския фес с ушанка, или с каубойска шапка?!?

За да видят от оня свят онези луди глави, които се принесоха в курбан за Отечеството, как е изтъргуван за жълти стотинки националния суверенитет; как е разграбена и разпродадена държавата; как всеки гони постове за лична облага; как обикновените и политически проститутки са начело на държавата и кадруват; как „свестните у нас считат за луди“; как събираме пластмасови капачки за детски линейки, а с милиони се купуват избори; как децата измират от наркотици, а възрастните хора от мизерия и невъзможност да си купят лекарствата; как ядем "европейска храна" с насекоми, а българският плод и зеленчук вече са в музея; как изсякоха българската гора, отровиха въздуха и замърсиха водата; как приспиват народа с пошли тв зрелища за манджи и бързи печалби....

Та, за тази България ли загинаха Ботев и неговата чета?!?

Пророк се оказа Христо Ботев с неговата творба „Към брата си“:

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани…

Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?...

снимка: darik.news
автор: С. Трендафилова