Есенният културен сезон в Цариброд стартира с една колоритна и опознавателна изложба „Сънувам на български“, на младата фотографка от Варна, Михаела Аройо. Изложбата е открита за посетители и може да се разгледа до края на този месец в Галерията „Методи Петров“.

Михаела Аройо е документална фотографка, която изследва културата и идентичността на разделената между две държави - Украйна и Молдова, българска диаспора в Бесарабия. Върху постсъветското пространство, включително и върху самата Бесарабия, икономическият разпад през 90-те години на м.в. е оставил дълбоки белези, и това най-добре проличава от снимките на заснетите бесарабски села, показани на изложбата.

Изложбата „Сънувам на български“, беше посрещната с голям интерес от царибродските българи. За първи път една документална изложба беше представена по този начин – с разнообразие от снимки на един непознат, за повечето присъстващи, район. Впечатляващи за посетителите бяха разказаните спомени на авторката, посещавала Бесарабия 15 пъти в продължение на шест години. По време на тези свои престои там, е успяла да обиколи към 60 населени места с преобладаващо българско население.

Там, в Бесарабия, тя освен че е създала приятелски връзки с местните българи, живеещи главно в селските райони, е записвала и аудио интервюта, песни, стихотворения и спомени, споделени от членовете на общността. При едно от посещенията й там, тя се запознава с едно младо момиче на нейните години – Дана Митанова, която й казала, че бесарабските българи използват три езика в своето ежедневие. Помежду си говорят на български, говорят на езика на държавата в която живеят – украински или молдовски, както и на общия на всички в този мултиетнически регион, какъвто е Бесарабия – руски език. „Тогава на какъв език мислиш?“, попитала я Михаела. „Не знам на какъв език мисля, но сънувам на български“, отговорила й Дана. Оттам и впечатляващото заглавие на изложбата „Сънувам на български“.

Фотографиите на Михаела показват запазилото се българско сред сънародниците ни в Бесарабия, и най-вече традициите, обичаите, песните и вечната им любов към „старата родина“, България. Тук е хубаво да припомним и някои исторически факти, върху които Михаела се спря по време на изложбата, а именно, че десетки хиляди българи са мигрирали от българските земи към Бесарабия след Руско-турските войни от 1806-1812г. и 1828-1829г., за да избегнат турските набези и насилие. Причините за преселението са свързани и с политиката на Руската империя да засели в Бесарабия население, което да облагороди граничният за империята, регион.

През последните два века, бурният ход на историческите събития, превръща региона в разменна монета за мирните договори на европейските войни през 19 и 20 век. Имало е периоди, когато три поколения са се раждали в различни държави, макар и в същата къща. След Втората световна война, Бесарабия попада под съветска власт, а след разпадането на Съветския съюз се поставя нова граница, разделяща областта между Молдова и Украйна.

Днес, на територията на Бесарабия, която е мултиетнически регион, живеят между 250 000 и 300 000 души, определящи се като българи, на които Михаела е посветила своята впечатляваща документална изложба „Сънувам на български“.
Тази изложба не беше просто изложба. Тя беше нещо повече, защото поднесе огромна информация за бесарабските българи на почти нищо не знаещите за тях, царибродски българи. И двете общности обаче се стремят да се опознаят помежду си, да запазят традициите на предците си, не загубвайки онази силна връзка с родината майка, България.

За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд


Източник: balkanec.bg