Че годините са нищо пред творческия дух и жаждата за живот, го показа на дело тези дни учителката в пенсия, Цветанка Андреева от Цариброд. Показа го с примера си, как въпреки възрастта си, болестта си, която е преодоляла благодарение на писането най-вече, и на уважението на близките и някогашните си ученици, човек може да се чувства пълноценно. Показа и какви са били някогашните учители в Цариброд, голяма част от които вече са се пренесли на по-високо място, оставяйки след себе си книги, буквари, картини, изложби и най-вече уважението на своите ученици.

На 82 години, учителката в пенсия, Цветанка Андреева, представи в салона на Библиотеката „Детко Петров“ в Цариброд своята книга на живота „Селата от Забърдието – някога и сега“ и предизвика с основание голям отзвук сред обществеността и читателската аудитория на Цариброд. Защо това е нейната „книга на живота“? Защото цял живот е работила върху нея събирайки камъче по камъче от културно-историческото наследство на царибродските българи, за да я издаде след толкова години посвещавайки я на родното си Забърдие, в което е родена.

Да бъдеш учител е призвание. Не е достатъчно, според нейните думи, да бъдеш само учител. Трябва да бъдеш и просветител, да събираш и записваш народното богатство на своя край, да го обработваш, да го популяризираш, да пишеш за него и да насърчаваш учениците и хората край нас, да правят същото – бяха думите й.

Самата тя е родена на 15 март 1944 г. в най-голямото село на Забърдието, Смиловци. Работила е като учителка в две от селата на Забърдието, Пъртопопинци и Смиловци, но и в други две царибродски села – Желюша и Лукавица а след това и като начална учителка в Основното училище в Цариброд.

През целия си учителски трудов стаж е събирала и записвала народни песни, благословии, диалектни български думи, обичаи, музика, приказки, легенди, исторически събития и спомени за деветте села на колоритната област Забърдие, името на която идва от местността „зад баира“ над Цариброд в подножието на Стара планина. Това са селата – Радейна, Петърлаш, Височко Одоровци, Гуленовци, Смиловци, Пъртопопинци, Моинци, Бребевница и Мъзгош.

През 1996 г. Цветанка Андреева излиза в инвалидна пенсия по болест. Оказа се, че нелечимите болести могат да бъдат излекувани, ако имаме цел, силна воля за живот и разбиране на близките, бяха думите й на премиерата в препълнения салон на библиотеката.

Книгата „Селата на Забърдието – някога и сега“ не е само сборник от текстове. Тя е нещо повече, една голяма хроника за българите в Забърдието, на които животът край границата никак не е бил лесен. Напротив, бил е изпълнен с предизвикателства, много труд и усилия, покрай които винаги е оставало време и за песни, музика, шеги, седенки и празници от народния календар.

Цветанка Андреева се е постарала да събере, обработи и публикува в тази книга и известен брой напълно забравени народни песни от Забърдието. Една от тях е „Надо, мори, Надо“ свързана с тежка семейна трагедия в село Мъзгош, както и песнита „Пешачко оро игра Петруна“ и „Либе Ангелино“, записани и изпяти от отдавна починалата Евгения Иванова в село Петърлаш.

Особено ценна информация намираме за духовите музики в Забърдието, за музикантите на Забърдието, за народните певици по селата, каквито вече няма, за обичаите свързани с оброчищата, за празникът Джрджовден и за културно-историческото наследство, като част от българското културно-историческо наследство на Царибродския край.

И за край, нека да цитираме думите от Предговора на книгата на проф. Таня Казанджиева: „Да съхраним времето или по-точно – духа на времето, е нелеката задача, която Цветанка Андреева си е поставила със създаването на книгата „Селата от Забърдието – някога и сега“.

За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд