България остава последна в ЕС по индекса „Богатство на народите“, въпреки бързия напредък през последното десетилетие
България е сред 40-те държави с най-бърз растеж през последните десет години, но въпреки това продължава да заема последното място сред страните от Европейския съюз в индекса „Богатство на народите“. Това показва шестото издание на международното изследване, изготвяно от Варшавския институт за предприемачество и представено в България от Института за пазарна икономика.
Страната ни заема 35-о място в общото класиране с резултат от 546 точки – с 13 повече спрямо предходната година. За последните 11 години България е подобрила представянето си с близо 20%, което я нарежда сред държавите с най-бърз дългосрочен напредък. Въпреки това дистанцията спрямо останалите страни от Европейския съюз остава значителна.
Индексът измерва не само размера и развитието на частната икономика, но и качеството на публичните услуги, които гражданите получават срещу плащаните данъци. Оценката обхваща седем ключови сфери – отбрана, вътрешна сигурност, инфраструктура, околна среда, здравеопазване, образование и висше образование.
Според авторите на изследването именно слабостите в публичния сектор ограничават по-доброто класиране на България. Най-сериозните проблеми са свързани с качеството на здравеопазването, образованието и опазването на околната среда. Тези сфери продължават да страдат от дългогодишна политическа нестабилност и отлагани реформи.
Единствените области, в които България показва сравнително добри резултати, са отбраната и инфраструктурата. Ако оценката се базираше само на тези показатели, страната би се наредила значително по-напред в класацията.
Авторите на индекса отбелязват още, че присъединяването на България към Шенген и предстоящото членство в еврозоната създават предпоставки за нова вълна от инвестиции и икономическо развитие. В същото време обаче растежът на икономиката все повече се движи от потреблението, кредитирането и засилената роля на държавните разходи.
Проучването очертава и тревожна международна тенденция. В 27 от 40-те анализирани държави качеството на публичните услуги през 2026 г. е по-ниско в сравнение с преди десет години. Според експертите публичните бюджети нарастват, но подобрението в услугите не успява да следва същите темпове.
Негативната тенденция се засилва след пандемията от COVID-19. След период на подобрение до 2021 г., качеството на публичните разходи започва да се влошава в много държави, докато растежът на частния сектор се забавя значително, а в част от икономиките дори преминава в отрицателна територия.
Начело на класацията са Съединените щати, а последното, 40-о място, е за Украйна. В изследването са включени всички държави членки на Европейския съюз, страните от Европейското икономическо пространство, Украйна и държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Източник: balkanec.bg
Поредното словесна диария на ИПИ. България наистина е с тотално разсипано образование, но то в целия ЕС е така. Що се отнася до т. нар. здравеопазване все още не се чака с години за преглед и операция, и все още нормалните хора имат достъп до висококвалифицирани специалисти бързо и на що годе нормална цена. За щастие не успяха управляващите да ни пробутат докрай британската здравна система. А що се отнася до екологията - там точно тези, дето най-много пищят /зелена балкани и всякакви подобни крякащи усвоители на кинти/ са и най-големите лобисти на всякакви антиекологични проекти.
А стига бе … откриха топлата вода
Прост народ - слаба държава !
Наистина болната,най бедната и глупава нация в Европа, а и не само там, иначе се перчим и хвалим.
Доказателство за голямата избирателна квота на Чорапа
Да се върне системата "СЕМАШКО" в здравеопазването. За какво са личните лекари, да мерят кръвно и температура и да дават направления. За всичко това вземат огромни суми от здравната каса.