В Цариброд и околните села тази година църковният празник Възнесение Господне, известен сред народа като Спасовден, беше отбелязан при необичайно голямо присъствие на хора. Освен на градския Спасовденски оброк, възстановен през 2011 г. от семейство Манчеви, празникът събра за пръв път много жители и гости и край останалите оброци – общо 14 на брой, на които хората и в миналото, и днес продължават да излизат на този празник.
Прави впечатление, че и там, където в миналото по една или друга причина тези оброци – общоселски, родово-фамилни или семейни – са били занемарени, сега хората вече са ги възстановили или са в процес на възстановяване. Спасовденски оброци съществуват в следните царибродски села – Градини, Желюша, Гоин дол, Прача, Сливница, Радейна, Смиловци, Петърлаш, Славиня, Пъртопопинци, Гуленовци, Брайковци, Горни Криводол и Каменица.
Това са сакрални места, които поколения наред пазят от забвение, почитайки паметта на предците си, общността и връзката между хората, вярата, земята и традициите. Излизането на оброк е единственият български обичай, който толкова устойчиво се е запазил сред българите в Западните покрайнини и най-вече в Царибродско, и който, както се видя вчера, събра много хора на едно място.
Мнозина от по-възрастните хора не криеха, че не помнят толкова народ край оброците. Някои се бяха върнали в родните си села специално за празника, други бяха довели децата си, за да им покажат местата, където някога са се събирали техните деди. Така Спасовден се превърна не само в религиозен празник, но и в повод за среща на поколенията.
Сред природата и пролетната трева, с раздаването на „молитва“, наричана на други места курбан, и домашно омесени погачи-колачи, старите оброци оживяха по начин, който рядко се вижда през последните години. Там, където иначе цари тишина, вчера беше оживено, а в село Смиловци, където празникът на селото е Спасовден, приповдигнатото настроение беше подсилено и от селската духова музика – прочутата Смиловска банда, макар и в намален състав.
И може би именно това беше най-силният знак на тазгодишния Спасовден – че въпреки обезлюдяването на селата и забързаното ежедневие, българите все още намират пътя обратно към корените си, защото оброците не са само камък и традиция. Те са и живата памет на народа.
За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд
Източник: balkanec.bg
И Мъзгош беше там