Обезщетението за втората година от майчинството остава 780 лв. и през 2025 г., въпреки че минималната заплата ще се повиши на 1077 лв. Това решение, заложено в проектобюджета на държавното обществено осигуряване, отново поставя младите родители в трудна финансова ситуация, въпреки техния осигурителен принос.

Обезщетение, което не стига

Докато всички политически партии заявяват, че справянето с демографската криза е приоритет, реалността показва друго. За поредна година младите родители са оставени да се справят сами с предизвикателствата. Обезщетението за втората година на майчинството остава значително под жизнения минимум, въпреки че осигуровките, които плащат работещите родители, се изчисляват върху значително по-високи доходи.

„Тези 780 лв. са крайно недостатъчни за семейство с малко дете, особено в контекста на нарастващите разходи за живот и липсата на достатъчно места в яслите“, коментират родители.

Яслите – недостъпна опция

Реалността допълнително усложнява положението – яслите рядко приемат деца под 1 година и половина, а местата в тях често са крайно недостатъчни. Така много родители са принудени или да останат вкъщи с минимални доходи, или да се върнат на работа и да търсят алтернативни грижи за децата си, което води до значителни разходи за частни детегледачки или други услуги.

Осигуровки и несъответствие

Междувременно, проектобюджетът предвижда увеличаване на максималния осигурителен доход на 4130 лв. от 1 януари 2025 г., което означава, че работещите родители ще продължат да внасят повече средства в осигурителната система. Въпреки това, обезщетенията за втората година на майчинството остават значително под минималната заплата.

Липса на подкрепа за семействата

„Държавата изпраща ясен сигнал, че младите семейства трябва сами да се справят с тежестта на ранното родителство. Това е в рязък контраст с декларирания ангажимент за справяне с демографската криза“, смятат експерти.

Докато финансовото министерство аргументира решението си с необходимостта от бюджетна дисциплина, много родители остават разочаровани от липсата на реална подкрепа и стимули за отглеждането на деца.

Заключение

Държавната политика за подкрепа на младите семейства отново се оказва недостатъчна. Въпреки че демографската криза е обявена за приоритет, действията на правителството показват друго. Родителите остават сами в стремежа си да балансират между осигурителните си задължения и осигуряването на достойно бъдеще за децата си.