От организацията на БСП Своге почетоха за поредна година паметта на загиналите в битката при село Батулия през 1944 г. Те положиха цветя и при реставрирания съвсем наскоро паметник на майор Томпсън.

На този ден мълчаливо свеждаме чела под звуците на онази съкровена Ботева изповед
“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“. Една минута мълчание, в която има толкова много размисъл за подвига и безсмъртието. Една минута мълчание, която побира толкова много признателност. И коленичим, сякаш да бъдем по-близо до земята, която е съхранила завинаги ония, които отдадоха живота си за Отечеството. Това каза в словото си новоизбраният председател на БСП Своге Цветомир Борисов.

Надживели времето и забравата те стават наш върховен пример, наша мярка за етични и патриотични стойности. Те се превърнаха в легенда, по внушителна от всички други легенди, защото е родена не от въображение, а се основава на потвърдена историческа реалност – допълни Борисов.

Да почетат паметта на загиналите дойдоха и много местни жители, сред които и много деца.

Батулийската битка е един от примерите на безсмислено изтребление на българи от българи, на каквото никога повече не трябва да ставаме свидетели. Днешните българи дължим настоящето си на саможертвата на борците, паднали в сраженията до Батулия. Защото без техния идеализъм България не само нямаше да бъде в сегашните си предели, но под заплаха въобще бе поставено съществуването й като държава. Паметта на падналите в Батулийската битка ни задължава да продължим делото им.

В средата на май 1944 г. Втора софийска народоосвободителна бригада, формирана от част на Трънски партизански отряд и Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“, започва боен поход от с. Кална, Трънско до Западна Стара планина. Походът е част от съсредоточаването на партизански сили в околностите на град София. Бригадата е отлично въоръжена и екипирана с английско оръжие, спуснато с парашути в районите на действие на югославските партизани.

На 22 май, влизайки в непознат район, използва за водачи местни жители. На 23 май достига околностите на с. Батулия. Жандармерията залавя освободените от партизаните водачи и научава за местонахождението на бригадата.

В ранната сутрин на 23 май започва тежко сражение между армейски и жандармерийски подразделения и партизаните, което продължава през целия ден. От двете страни са използвани минохвъргачки, картечници и разнообразно автоматично оръжие. Привечер партизанските сили са разкъсани на три групи. Оставяйки на бойното поле 40 убити и 10 пленени, нелегалните пробиват самостоятелно обръча, възползвайки се от настъпилата тъмнина. В следващите дни до началото на юни жандармерийски и армейски подразделения водят преследване, в което загиват и други партизани. Сред тях са Дичо Петров, Франк Томпсън, Начо Иванов, Йорданка Чанкова, Владо Тричков, Гочо Гопин и др.
 


Източник: balkanec.bg