Музиката е създадена да забавлява. В това се убедиха всички, станали зрители на музикалния лайв пърформънс на шведите Diablo Swing Orchestra, главни отговорници за което са организаторите от BGTSC.
Тромпет, тромбон, чело, пиано, две китари, бас и барабани, неустановен брой перкусии и дайрета – звучи провокативно и трудно може да си представиш какво ще чуе ухото ти от колаборацията на тези музикални инструменти. Всичко това, гарнирано с вокали от стилове като опера, през рок, суинг, поп, латино и метъл (и какво ли още не), започва да звучи още по-особено. Но се оказва, че комбинацията е неочаквано добра.
Октетът Diablo Swing Orchestra започва своята вечеринка със закачки в точно обявения час от 20.30 ч. в столичния клуб Mixtape 5 и продължи почти два часа. Още в началото си задаваме въпроса, който ще бъде повторен няколко пъти вечерта – колко стила смесват тези шведски експериментатори. Верен отговор: много.
През цялото време си личи, че групата се забавлява. А това несъмнено се пренася и в публиката. Много танци, смях, закачки и шеги и музика като никоя друга.
Всичко започва с Guerrilla Laments от 2012 г. и леки проблеми с инструмента на челиста, но след това всичко е поправено и си идва на мястото за да се развихри веселбата. Настроението се вдига с Knucklehugs, A Tapdancer's Dilema и Saluting the Reckoning от по-скорошната 2021 г., в която вокалите се поемат от чело-изпълнителя Йоханес.
А, да – говорейки за вокали – разбира се единствената дама от шведската осморка Кристин се справя прекрасно, като за някои от изпълненията се изреждат почти всички от групата. Скучно няма.
Изпълнението на чело на How To Organize A Lynch Mob преминава в динамичната Black Box Messiah, а преди War Painted Valentine се прави интересна игра с публиката, със звуци на нещо като кокошки, което създава много особен колорит. И както казахме – през цялото време много смях и енергия. Може би това е думата, описваща този концерт – енергия, в най-чиста и позитивна форма.
За изпълнението на Ode To The Innocent Кристин сяда зад клавира, давайки глътка въздух на своите колеги, за да внесе доза нежност и за момент да намали оборотите.
Чуваме и испаноезичната Celebremos Lo Inevitable като с бързи темпове стигаме и до Vodoo Mon Amour.
В последния си акт осемте шведи забиват Deblam Sticks, Infralove, Ballrog Boogie и за финал черпят с една Vodka Inferno.
Това ли е бъдещето пред музикалната индустрия в наши дни – смесване на понякога немислими стилове да звучат заедно и получаване на продукт, който на пръв поглед изглежда особено. Има ли място за развитие в традиционните музикални стилове в жанрова рамка, или посоката е експериментаторство – Diablo Swing Orchestra отговарят смело: експериментирайте!
Източник: balkanec.bg
Няма добавени коментари