На голямата сцена на Културния дом, Танцовият ансамбъл „Цариброд“ и тази година се представи блестящо с концерт, който ежегодно организира за царибродската публика на 10-11 май. Танцьори, музиканти и изпълнители на народни песни, два дни свириха, пяха и играха за своите съграждани.

Тази година, публиката имаше възможност да види 10 различни хореографии със 7 ансамбъла и 9 изпълнители на народни песни под съпровода на оркестъра към Танцовия ансамбъл „Цариброд“.

Днешният ансамбъл „Цариброд“ е наследник на първия танцов ансамбъл в Цариброд, създаден през 1947 година, който след построяването през 1950г..на Културния дом в града, става част от него, заедно с театъра „Христо Ботев“, кино „Просвета“, Библиотеката „Христо Смирненски“ и редица други самодейни хорове и ансамбли.

В годините назад през танцовия ансамбъл са минали много танцьори, певци, музиканти и хореографи. Неслучайно в голямото фоайе на Културния дом, върху два фриза от лявата и от дясната страна на стълбите, които водят към Голямата зала, могат да се видят изображения на едни от най-известните царибродски танцьори - Гоша Кирков и Рада Младенова. Те са дело на царибродския художник Иван Петров, чиито фризове с изпълнители в народни носии могат да се видят и по стените на Голямата зала.

През изминалите десетилетия, танцовият ансамбъл към Културния дом в Цариброд е участвал в десетки фестивали извън Цариброд, като „Нишавски хоровод“ е може би най-известният, заради участието на голям брой састави и участници от градовете по долината на река Нишава. На няколко пъти Цариброд е бил и домакин на същия.

През месец март т.г. на Младежкия фолклорен фестивал в Тополовград, в който взеха участие 11 танцови формации от България, Сърбия и Молдова, Танцовият ансамбъл „Цариброд“ спечели „Голямата награда“ за най-добро представяне на фестивала. Това се дължи и на неговия ръководител Далибор Глигоров, син на известният царибродски акордеонист, Красимир Глигоров, както и на солистката на ансамбъла Хелена Стоянова.

Годишният концерт на Танцовия ансамбъл „Цариброд“, който е станал традиционен, показва, че въпреки трудностите, недостига на средства и особено намаляване броя на населението, остава една силна воля за оцеляване сред местните българи и тя се дължи най-вече на неговите традиции, песни, танци, изкуство и култура.

За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд