На 28 юли в царибродското село Смиловци дворът на манастира „Св. Кирик и Юлита“ беше изпълнен с хора. По стар стил на 28 юли е денят на Св. Кирик и Юлита, когато е и храмовият празник на манастира. На територията на село Смиловци, освен този манастир, има още един по-малък манастир – „Св. Петка“, в чийто двор има и един малък оброк, както и една църква, намираща се в центъра на селото – „Възнесение Христово“.
Според народната традиция, в българския народен календар с деня на Кирик и Юлита и последвалите дни започват горещите летни дни, известни като Горещници. В местността Горещняк, в другото забърдско село Пъртелаш, край вековен дъб има оброчен кръст, смятан за най-стария на територията на Царибродска община – от 1722 г. Оброкът носи името на Св. Кирик и Юлита. Поддържат го родът Бърданови от селото и всяка година на него се събират хора от селото. Така беше и вчера.
Манастирът „Св. Кирик и Юлита“ е манастир с история. Освен че е известен, той е и популярен сред българите в Царибродско. За него има много писмени сведения, архивни документи и телевизионни репортажи. Намира се на 12 км от Цариброд, в района на Забърдието, в подножието на Видлич планина, под която има знаково кръстовище, през което се пресичат три пътя, откъдето идва и името му – „Трипут“.
Манастирът се намира в местността „Манастирски дол“, известна с това, че в миналото е била духовно и културно средище на българите в Забърдието. Има данни, че манастирът води своето начало от XVI век. Бил е многократно опожаряван и разрушаван от турците, но винаги е оцелявал и е бил възстановяван.
През 1838/39 година е построена съборната църква на манастира с двуетажно монашеско крило. Има данни, че в него са идвали монаси от Рилския манастир и от Атон. В началото на XIX век в манастира е започнало да работи и първото килийно училище в Забърдието. Така че, освен духовно средище, манастирът „Св. Кирик и Юлита“ се смята и за просветно средище на българите в този район.
За манастира се знае и кои са били неговите майстори. Това са надалеч известните майстори строители на църкви и манастири в Западна и Северозападна България – първомайстор Илия Лулин Лила с майстор Кола от Славиня и техните помощници от Славинската строителна школа, на която архитект Николай Тулушков посвещава книгата си „Славинските първомайстори“.
Стенописите в манастирската църква са дело на самоковския зограф Йоан Иконописец. Според една хипотеза, камъните, от които е построена църквата, са докарвани с волски впрягове от съседното село Смолча, днес намиращо се на територията на България, на метри от границата.
В манастирския комплекс край църквата се намира надгробният паметник на игумена на манастира Савати йеромонах. Върху него се чете: „Тук почива Савати /Сава/ йеромонах, служил у светаго Кирика, игумен, престави се на 1889 година, ноември 27“. Ето затова са важни тези надгробни кръстове и оброчни паметници – за да се знае миналото на манастира, имената на свещениците и какви са били те.
Манастирът е възстановен. В него доскоро имаше две монахини, но в момента е останала само една, след като по-възрастната почина. Местните българи от село Смиловци ѝ помагат, поддържат манастира и помощните сгради, събират доброволни дарения за неговия ремонт и всяка година се събират задружно на храмовия празник и край кръста на йеромонах Савати, отдавайки му нужната почит и уважение.
Също така вчера, в деня на „Св. Кирик и Юлита“, имаше хора и на оброка в село Пъртелаш – най-стария в Царибродско.
За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд
Източник: balkanec.bg
Няма добавени коментари