В село Лукавица вчера, 31 май, се проведе голям общоселски събор, може би най-масовият от провежданите през последните няколко десетилетия.
Селото се намира на няколко километра от Цариброд, на десния бряг на река Лукавачка, която се влива в река Нишава. Не са много селата, в които четири сакрални места са събрани на едно място. А в село Лукавица може да се види точно това. Върху едно възвишение в подножието на гората са разположени едно до друго старинната църква „Св. Троица“, оброкът с вековния дъб, на който хората се събират на Димитровден и на Св. Троица, каменната чешма с глиненото корито и селските гробища.
Храмът „Св. Троица“ е красива, добре поддържана църква, построена през 1894 г. върху основите на по-стара църква, рухнала по неизвестни причини през 1883 г. За Лукавашката църква пише в своите „Пътувания“ и Константин Иречек в края на XIX век. Интересното в случая е, че разходите за нейното възстановяване са поети от две семейства от Враца – Божини и Гагини, които се заселили в Лукавица в годините след Освобождението.
Иконите в църквата са от 1895 г. и са в добро състояние, както и резбованият от чимширово дърво иконостас – дело на майстори от Дебърската школа – Иван Филов Аврамов, Алекси Мирчев и Нестор Алексиев. Иконописецът на църквата също е от Дебърската школа – Алексо Василев. В храма се пази и една икона от 1898 г., дарение от семейство Попови от Свищов. Така българското присъствие се вижда и усеща навсякъде в този български храм.
В близост до църквата, край вековен дъб, се намира и оброкът от 1861 г., на който хората се събират на Димитровден и на „Св. Троица“. Срещу оброка, църквата и добре поддържаните селски гробища е чешмата, от която блика студена и бистра вода, идваща от планината и непресъхвала до днес.
На храмовия празник поляната край църквата и оброка беше изпълнена с хора – млади и стари, местни лукавчани, дошли специално за празника, както и много гости от Цариброд, Пирот, София и други градове.
По стар български обичай в деня на празника край оброка жените бяха донесли прясно изпечени погачи с обредна украса, докато „колачарят“, избран миналата година за домакин на събора, беше приготвил „молитвата“ (курбана) за присъстващите.
А накрая, за доброто настроение, духовата музика от селото развесели хората с весели български хора.
За Balkanec.bg
Зденка Тодорова, Цариброд
Източник: balkanec.bg
Няма добавени коментари