Всички тези традиции бяха спазени в с. Калугерово, където българският фолклор заема важно място в бита на хората. Идеята за инициативата да се продължи и тази българка традиция е дело на няколко дейни калугеровчанки: Лиляна Банчева, Наталия Василева и на Цветанка, която въпреки че от дълги години живее в Испания не е забравила корените си. Местността, в която жените отбелязват Еньовден се казва Ерменчина бара, където има извор и голяма поляна с билки. За да се доближат максимално до самодивското излъчване, което е неизменна част от фолклорната традиция те сами ушиват роклите, с които са.

Според народните вярвания от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди да поеме пътя си обаче, слънцето спира да си почине и да се прости със света, който няма да види цяла година. После окъпано в „живата вода”, изгрява много рано сутринта на Еньовден. А в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. Според същото народното поверие на днешния ден цветята и билките имат най-голяма сила да лекуват. Те обаче трябва да се съберат преди да изгрее слънцето. Преди първите лъчи се берат и полски цветя, от които се прави голям венец. През него се преминава три пъти за здраве, а после се пази през цялата година. На Еньовден хората се изкачват по високи хълмове, за да видят изгрева на слънцето и след това гледат сенките си. Ако те са цели, това е знак, че ще са здрави през цялата година.

Днес-24 юни православната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител. Денят е известен във фолклора като Еньовден. Св. Йоан Кръстител е син на йерусалимския свещеник Захарий и жена му Елисавета. Той се ражда половин година преди Христос по времето на цар Ирод. Известен е още като св. Йоан Предтеча.