Роза е жена, която оцелява, макар че не вярваше, че ще види следващия ден. Нейният кошмар започва с обикновен ден, но завършва с неописуемо насилие. В продължение на три часа тя е подложена на побой от човека, с когото е споделяла осем години от живота си. Днес тя живее с две счупени ръце, разбита уста и травми, които няма да изчезнат лесно.

На фаталния ден нейният партньор, с когото има деца, се прибира у дома, обзет от ревност и подозрения. Без предупреждение, той я напада. С телефона ѝ я удря по лицето и главата, докато устройството не се разбива в ръцете му. Това е само началото. Пред очите на децата им, той я рита и бие с различни предмети. В един момент дори се опитва да удави Роза в бидон, заплашвайки я с думите: "Този път ще те убия."

Измъчвана и изтощена, Роза успява да оцелее. Но ужасът не приключва с физическото насилие. Когато полицията пристига на мястото, насилникът ѝ не е задържан. Първият екип от полицаи не намира причина за арест, макар Роза да е видимо пострадала. В болницата, където я транспортират след побоя, нещата се повтарят – вторият екип от полицаи отново не реагира.

По-късно същата нощ насилникът ѝ се снима пред линейката, с усмивка на лицето, и качва видеото в социалните мрежи. Докато Роза се бори за живота си, той демонстрира своето безразличие към случилото се.

Едва след преглед в друга болница в Панагюрище и намесата на трети екип полицаи, насилникът е задържан. Но не заради побоя, а заради липсата на лични документи. Той е освободен само след няколко часа.

Историята на Роза е повече от просто случай на домашно насилие. Тя разкрива проблемите в системата, която не успява да защити най-уязвимите. Жената е подавала жалби за тормоз и преди, но те не са били взети под внимание. Децата ѝ сега са в дом, а тя се възстановява след операции. Лекарите смятат, че след извадения яйчник, Роза няма да може да има повече деца. И макар животът ѝ да е спасен, болката за нея не свършва.

Днес Роза е решена да се бори за справедливост – не само за себе си, но и за децата си, които са свидетели на този ужас. Тя иска да спечели родителските права и да ги отглежда далеч от насилието.

Разследването продължава, но обществото не може да си позволи тази история да остане забравена. Правосъдието трябва да възтържествува, защото всяка жена заслужава да живее в безопасност и достойнство.

Източник: balkanec.bg