Смятат я за една от най-живописните и най-плодородните географски области с хубавото име Забърдие. Намира се на юг от Западна Стара планина, заклещена в долина между южното подножие на планината Видлич и Чепън планина.

След подписването на Ньойския договор през 1919 г. от територията на България са откъснати девет села от Забърдието, дадени по силата на договора на Сърбо-хърватско-словенското кралство. В България остават град Годеч с неговите 12 забърдски села и още пет села, влизащи в състава на община Драгоман.

За Забърдието са писали и през него са преминавали много знакови личности, учени, пътеписци и географи. Унгарският пътешественик Феликс Каниц намира областта за „интересна“ заради географския ѝ релеф, чистия въздух и многобройните стада овце. Константин Иречек е впечатлен от вековните дъбови гори, през които е минал, от бистрите води и интересните скални нагъвания. Ами Буе също е силно впечатлен от зеленината в областта, наричайки я Забъргье. Така я наричат и местните българи.

На територията на община Цариброд Забърдието включва девет села: Радейна, Височко Оровци, Гуленовци, Смиловци, Моинци, Пъртопопинци, Бребевница, Мъзгош и Петърлаш. Територията на областта е 12 904 ха, което я прави най-голямата географска област, заемаща 26,83% от територията на цялата община Цариброд.

През Забърдието минава бистрата и чиста Забърдска река – приток на река Нишава. Вследствие на безводието в общината днес тя е намаляла до неузнаваемост. В миналото по реката са работели 17 воденици, от които 13 са били в землището на село Пъртопопинци.

Благодарение на реката в Забърдието силно са били развити градинарството и зеленчукопроизводството. В село Мъзгош известният дядо Руско – градинар, сам произвеждал сортови семена и дори създал собствен сорт много вкусна и търсена ябълка.

Забърдието е известно и с множеството си извори. Само в село Бребевница има 11 такива. В Моинци, макар и малко село, има четири чешми, а в Мъзгош се намира изворът „Врело“, разположен в близост до църквата „Св. Георги“, където се намира и най-старият оброк в Забърдието от 1795 г.

На територията на Забърдието има много извори. В село Бребевница, където сега се планира изграждането на соларен парк, те са 11. Областта е богата и на вековни дъбови гори, за които пишат старите пътеписци, както и на четири манастира, девет църкви и над 100 оброка с оброчни места, като най-много са Гергьовденските.

Климатът на Забърдието е мекоконтинентален, подходящ за земеделие, скотовъдство, овощарство, градинарство и особено за пчеларство. Село Гуленовци, едно от най-малките в Забърдието, е известно с производството на един от най-хубавите пчелни медове в Царибродско.

Днес в селата Смиловци, Пъртопопинци и Бребевница, в три семейни миниферми, се отглеждат автохтонни породи животни, а в село Мъзгош, където има рибарник с калифорнийска пъстърва, в момента се строи ресторант на десния бряг на река Мъзгошка, край старата воденица, затънала в зеленина и привличаща туристи.

Навремето в село Смиловци е работел изкупвателен пункт за лечебни билки, което показва, че природата е създала отлични условия хората в тази област да се занимават с билкарство, биопроизводство и отглеждане на автохтонни сортови семена.

Красивата област в Царибродско, съхранила природа, история, традиции, памет и богато историческо наследство, днес е изправена пред планове за изграждане на соларни паркове, дата център, мащабно застрояване и изкореняване на дървета и зелени площи.

С това е застрашен и един от най-старите видове тритони – дребно опашато земноводно, което живее единствено в една бара в село Бребевница. Именно това местообитание е заплашено от изграждането на мащабен соларен парк.

Въпросът е дали цената на това развитие, което доскоро включваше и идеята за откриване на въглищна мина в село Мъзгош, няма да бъде загубата на самото Забърдие.

И проектът за соларните панели, и дата центърът са теми с продължение. За тях – в следващите репортажи.

За Balkanec.bg
Зденка Тодорова, Цариброд

Източник: balkanec.bg