“Прекланям се пред хляба до земята,
че късче топъл хляб е равно на живот.
Щом сред житата усмихва се душата,
за хляба нека се говори със любов.”                                    
/Ивелина Никова/
Чувство на любов и преклонение към хляба съпътстваше  и групата ученици и учители  от СОУ“Христо Ясенов“, които замесиха своя първи хляб в Хлебна къща „НадЕжко“ – гр. София. Посещението бе посветено на Световния ден на хляба, който се отбелязва всяка година на 16 октомври.  Студеният есенен ден бързо  бе забравен сред   лъчезарните   усмивки  и аромата на топъл хляб , които ни посрещнаха  в  „НадЕжко“.  
Оставили есенните облекла на окачалките, някак  неусетно всички  се превърнахме в професионални хлебари с бели престилки и сита за пресяване на брашно в ръце.За  някои от присъстващите  това щеше да бъде прощъпулникът в месенето на хляб, за други беше позната дейност, споделена с мама или баба, но за всички, без съмнение, бе желано приключение. Всичко започна като в приказка – с рисуване върху брашно, което предварително бе пресято със  ситата. От нашия гид и майстор в месенето на хляб,  Мария Григорова- Маша, разбрахме, че всяка стъпка в процеса на месене си има своя дълбок житейски смисъл. Така, например,  пресяването на брашното означава етап на пресяване на идеите - да отсееш нужното от ненужното. Следващият етап – добавянето на квас/мая/ , сол и захар насърчава нови идеи, смесва в едно песимизъм и оптимизъм, за да се получи желаното – реализъм. Добавянето на вода спомага за свързването на съставките,а омесването на тестото и умереният натиск имат оформяща сила, чиято посока е постигането на единство  на идеите, нагласите и действията. Втасването на хляба означава избягване на прибързаните решения  и действия, като оставим да отлежат и да вземем най-добро решение.Печенето на хляба е времето за почивка и осъзнаване колко време е нужно, за да узрее една идея и да реализира пътя от тестото до хляба. “Обикалянето на нивката“ е тест за търпение и време на очакване на резултата от положените усилия.  И накрая -  разчупване и споделяне на хляба - разчупване на предразсъдъците и разделенията и намирането на общ език чрез споделянето на общия хляб. Ароматът на топлия хляб се издига като “душичка” и така припомня за “насъщния“, за нуждата да се издигаме над всекиндевните материални грижи и да открием най-ценното  -  споделената  човечност.
  Преминали през различните етапи, водени умело от Маша стъпка по стъпка, всички участници, разпределени в малки екипи,успяха да се замесят в една приказка, която започна с едно дърво, за което се грижи едно малко дете, което при следващиата група порасна в млада жена с дете в утробата си, премина през групи, в които имаше много слънце, топлина и любов и накрая завърши пак при дървото, което в последната група бе отрупано с есенни листа, огряно от слънчеви лъчи и с пейка, очакваща баба и дядо с порасналото внуче, които ще седнат и ще споделят своята благодарност от живота и от възможността да бъдат заедно.  На тръгване всеки взе  своето произведение, замесено с любов, търпение и  радост , за да го изпече вкъщи, а собственикът на хлебната къща , бате Стефан, подари на групата току – що изпечени франзели от пет вида брашно. На сбогуване  всички заедно изпяха „Химна на Ясенов“ , а в кътчето с цветя оствихме и нашата хризантема, която да напомня на домакините за нашата благодарност и за   прекрасния  ден .                                                                                          Пътуването до хлебна къща „НадЕжко“ бе поредната  инициатива в СОУ“Христо Ясенов“, осъществена  по проект   „Часовете, които ни дават сила“, чиято цел бе ученици от различна възраст , с различен социален статус  и техни преподаватели да покажат, че всяка дейност може да бъде полезна за обществото ни , да ни вдъхновява и  да ни прави щастливи, когато се проявява  търпение, взаимност, грижа за другия, споделеност и добронамереност.   
  Изказваме нашата най-искрена благодарност към екипа на хлебна къща „НадЕжко“ и специално на Маша  за прекрасното изживяване и за предоствената  възможност да се „замесят“  заедно участници  от клуб „Вярвам в доброто“ със съученици  от  проект „Включващо обучение“ и с  преподавателите Нели Софронова,Диана Цацова, Петя Запрянова, Марина Генова, Петя Недкова, Валя Кусева, фелдшера на училището – Галя Пешева и Петя Цекова, в потвърждение на това,  че хлябът е не само храна за стомаха, но и храна за душата!  

Източник: balkanec.bg