"Азбуката е наречена така на първите две букви в глаголицата - Аз и Буки. Българската азбука е приказка за грамотността, доброто, мисълта, светостта, науката като слънце. Това е апотеозът на знанието. Същото ни казват и великите братя Кирил и Методий - създателите на познанието...
"Не вали ли дъжд от Бога, и слънцето не свети ли еднакво за всички, и въздухът не е ли еднакъв за всички? И как не ви е срам като мислите, че езиците са само три, а на всики други народи и племена заповядвате да бъдат слепи и глухи? Бога ли си представяте немощен, че не може на всички да даде това, или завистлив, че не иска?" - С тези думи Константин - Кирил Философ защитава нашата азбука в Рим. Може би заради тези думи и тази смелост славянският език става четвъртуият признат писмен език в света.
Днес светите братя Кирил и Методий са признати за духовни учители по целия християнски свят. През вековете те се превръщат в символ на славянската култура и обществени стремежи, та дори на славянското самоосъзнаване на един цял европейски регион...
В края на 20 век Папа Йоан - Павел II ги обявява за покровители на Европа. Десетки народи, особено в Източна Европа, възприемат кирилицата като писменост на своите национални езици." - Това казаха водещите на днешното тържествено честване в Правец по повод 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Празничната програма започна в 10.00 часа на площад "Тодор Живков" с церемония по издигането на националния флаг, под звуците на химна на Република България.
По повод празника площада в Правец се изпълни с деца от учебните заведения в общината. Талантливи малчугани танцуваха и пяха и така допринесоха още повече за празничното настроение на този свят ден.

През 1892 г., големият български писател и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи". Същата година то е публикувано в списание "Мисъл" в Русе.

Като български всеучилищен химн обаче, текстът придобива известност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него.

Така се ражда всеучилищният химн "Върви, народе възродени". Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета.

ХИМН НА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!...

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

Стоян Михайловски