Валери Венков, партньор в “Тера Сол Енерджи” ООД, споделя в интервю за Национално сдружение на общините в Република България, че в зависимост от мащаба на инвестицията, общинските бюджети могат да нараснат с 50% или до 7 млн. лв. на годишна база и да привлекат допълнителни инвестиции в качеството си на нисковъглеродна или зелена община.
Повече за компанията - тя се с разработване, консултиране и управление на проекти в сферата на енергетиката, строителството и европейското финансиране от над 25 години. Тя е разработчик на проекти за изграждане на ВЕИ централи, развивайки партньорства с едни от най-големите европейски и световни инвеститори във ВЕИ.
Инвестициите във фотоволтаични паркове все повече попадат във фокуса на общественото внимание. Говори се за мегапроекти над 100 MW, соларни паркове за собствени нужди на индустрията, стартира и националната програма за домакинствата. С какво са различни проектите, които планира да реализира Тера Сол Енерджи ЕООД?
Това, което отличава „Тера Сол Енерджи“ от другите играчи на пазара, е социалната отговорност. Ние сме първата компания-разработчик на проекти за ВЕИ в България, специализирана в привличането на инвестиции за изграждане на нови фотоволтаични паркове, която прилага мащабни кампании на социална ангажираност във всички общини, с които работим или са обект на нашия инвестиционен интерес.
Социалният пакет ще се прилага като част от приходите на енергийните дружества инвеститори се връщат под формата на дарения в самите общини. По-конкретно, 3% от оборота на всеки един от соларните паркове, изграден върху общинска земя, ще се връща в края на годината като финансова подкрепа за общината, на чиято територия оперират соларните централи.
Нашите инвестиционни проекти са едни от най-големите в България, това са значителни средства, които допълнително ще подпомогнат бюджетите на общините за техните социални и икономически нужди.
При сегашните цени на тока един проект в рамките на 300 МВт чиста възобновяема енергия може да носи на общината между 5 и 7 млн. лв. годишно. Това за една малка община, каквито са повечето, с които работим, представлява почти 50%, а в някои случаи и повече от годишния бюджет на общината.
Финансовата подкрепа няма да бъде обвързана със специални условия за усвояване, тъй като те ще постъпят по сметките на общините и те сами ще решават за какви цели и нужди ще ги ползват. Такъв социален ангажимент е нормална практика за инвеститорите в много държави, но е нещо ново за България.
Можете ли да дадете конкретен пример как подкрепяте общините?
Договорите с всяка община ще са чрез процедура за отстъпено право на строеж върху общинска земя за срок от 35 години. Така на практика общинската земя, която не се ползва, ще носи значителни приходи на местните администрации като собствеността на терена остава общинска.
Когато става въпрос за такива мащабни инвестиции, имаме възможност да осигурим и допълнителен финансов стимул за дадена община още при старта на проекта. Наскоро сключихме договор с една малка община, в която ще бъде направено цялостно преоборудване на училищната инфраструктура, касаеща компютъризация, софтуер и модернизиране на условията за обучението на учениците.
Всяка община има своята специфика и смятаме, че е редно те сами за себе си да вземат решение в каква посока да инвестират средствата, които постъпват от нашите проекти. Това може да бъде градска инфраструктура, социални и културни дейности, подпомагане на общински предприятия и други. Всяка община знае най-добре кои са големите ѝ проблеми и как да ги решат. Местните жители също могат да участват в решението за разпределяне на финансовата помощ, участвайки в широко допитване.
Какъв е периодът, в който може да се осъществи подобен проект?
Проектният цикъл на една такава инвестиция е в рамките на около 3 години. Процедурата започва със създаването на документооборота, необходим за стартиране на строителството на соларния парк, а самото изпълнение е в рамките на година, година и половина. Нашите услуги включват консултация на всяка стъпка от този процес, с което да улесним максимално администрацията на общината.
Как оценявате състоянието на българските общини по отношение на прилагането на устойчиви и зелени политики спрямо световните тенденции и европейски изисквания?
Малко са българските общини, на чиято територия има изградени соларни паркове от голям мащаб. Ситуацията в света започва да става все по-интересна, защото енергийната сигурност на всяка една държава ще бъде все по-обвързана с диверсификацията на енергийните й източници.
Общините, които се ангажират да използват своята територия за изграждане на соларни централи ще стават все по-интересни и привлекателни за допълнителни инвестиции. Екологията става все по-наболяла тема в Европа, а въглеродните емисии добиват стойности, които са почти непоносими. Те оказват все по-голяма тежест върху икономиката и затова се търсят източници на енергия, които да намаляват въглеродния отпечатък.
Все по-често срещана е практиката да се изнасят производства в други държави заради екологичните изисквания и се търсят региони и общини, които имат непосредствена близост до ВЕИ централи. Производствените предприятия пряко или косвено генерират въглеродни емисии и затова те търсят териториална близост до източници на зелена енергия и се възползват от тях, за да спестят част от емисиите, които са длъжни да платят към Европейския съюз. Именно затова тенденцията е зелените общини да бъдат още по-привлекателни за инвеститорите.
Тази есен предстоят местни избори: смятате ли, че кандидатите за кметове и техните предизборни платформи ще отделят достатъчно внимание на темите за ВЕИ, екология и зеления преход?
Все още темата за ползите от ВЕИ е чужда за голяма част от кметовете и общините. Архитектурата на електропреносната мрежа в България е концентрирана в определени зони и райони, тъй като тя е правена в едни други времена, в една друга икономическа реалност. Инвестициите в последните 33 години, било то български или чуждестранни, териториално бяха позиционирани в райони, където няма достатъчно добра архитектура на електропреносната ни мрежа.
Преди Енергийният системен оператор да разшири и да надгради своята инфраструктура, в нашия инвестиционен спектър попадат предимно общините, на чиито територии се позиционират така наречените подстанции за присъединяване и са подходящи за мащабни инвестиции за изграждане на соларни централи. Тези общини имат уникален шанс да се възползват от инвестиционни предложения за ВЕИ със социална и икономическа добавена стойност за местното население.
На какво се дължи неуспехът на програмата за фотоволтаици за домакинствата?
Причините са няколко: недостатъчната информираност на населението, недобрата кампания от страна на управляващите органи, които оперират със средствата, предоставени от европейските комисии и тежката администрация. Администрирането на едно такова кандидатстване за голяма част от българите е тежка процедура. Малко са хората, които успяват да подготвят цялата проектна документация без помощта на консултантски компании, а в програмата не са предвидени средства за такъв тип услуги. Така експертната помощ на консултанта, който да подготви цялата папка с документи, прави проекта финансово неизгоден за домакинството.
България изостава спрямо съседните страни от Балканите по отношение на развитието на нови ВЕИ мощности. Възможно ли е България да се превърне от нетен износител във вносител на електроенергия?
За наше съжаление, законодателството на страни като Гърция и Румъния е доста по-напреднало в администрирането на такива проекти. Това им даде предимството да попаднат в Европейския енергиен пръстен, който позволява произведената енергия да се търгува в цяла Европа, независимо къде се произвежда. Очаква се в обозримо бъдеще голям пазарен дял да бъде придобит от съседните ни държави, които вече имат сериозна преднина в изграждането на такива обекти и въвеждането им в експлоатация. Но нека не забравяме, че България е страна, която десетилетия наред е била фактор на енергийния пазар. Убеден съм, че тази позиция би могла да се възвърне, ако направим една градивна политика по отношение на нашето енергийно производство. Ние имаме крещяща нужда от много законодателни промени, които да облекчат целия режим на администриране.
Имайки предвид усложнената политическа обстановка в страната, липсата на устойчивост и редовно правителство, липсата на законотворец, това поставя държавата в позиция на догонващ енергиен играч на регионално и европейско ниво.
Източник: НСОРБ
Няма добавени коментари