Ванеса Стойчева е родена на 10 февруари 2003г. Първите си стъпки във футбола прави в родния си ФК „Драгоман”. По настоящем е футболистка на НСА София. Тя е и национал на България по футбол – девойки до 17г.

Ванеса, ти си от Драгоман и именно в детския футболен отбора на града започват първите ти стъпки във футбола. Преди колко време беше това?
- „Да, така е. Първите по-сериозни стъпки във футбола направих, когато бях на 9 години. Отидох с братовчед ми на една от неговите тренировки и тогава той попита вместо мен, дали може да тренирам с момчетата в отбора. И така започна всичко … на шега.”

Колко години бе в детския отбор на ФК „Драгоман” ?
- „В детския отбор на ФК „Драгоман“ тренирах до 14 годишна, именно възрастта, до която е позволено момичетата да играят с момчета.”

По това време ти играеше футбол в един отбор наравно с момчетата. Как се чувстваше ?
- „Чувствах се страхотно. Не ползвах специални привилегии за това, че съм момиче. Напротив, всички бяхме на терена едно цяло. Никога не съм била толерирана от треньора си, затова че съм момиче – напротив била съм много критикувана. В началото ми беше много трудно, прибирах се с адски болки от пренатоварване, плачех от болка, не можех да се вдигна от мускулна треска, но не се отказах. Единствено по турнирите ползвах съблекалните сама, всички излизаха, за да се подготвя аз, което е разбираемо.”

Именно в този отбор бе събрано много талантливо поколение млади драгомански футболисти, на което треньор бе Димитър Алексиев. Каква роля изигра той в твоето развитие?
-„ Димитър Алексиев е треньорът на когото дължа всичко постигнато във футбола. Това е човекът, който ме подтикна да заобичам този спорт толкова много и всичките ми мечти да бъдат свързани именно с футбол. Той не само ми даде началото, но и продължава да ме подкрепя и до сега, научи ме на много , както във футбола, така и в живота. „Тренер Митко” /Димитър Алексиев/ е другият ми ляв крак във футбола и най- верния ми фен . Винаги приемам неговите съвети и критика, макар и понякога да са жестоки! /Смее се/. Много, много му благодаря и оценявам това, макар и да не го показвам. Ако можех да избирам, бих избрала пак и отново да бъде моят треньор. В него има нещо различно, накара ни да заобичаме спорта по специален начин и да ценим малките, но важни неща. Научи ни да искаме още и още и да се справяме с трудностите, да бъдем един отбор и да играем.”

Как вижда едно младо момиче като теб занимаващо се активно със спорт развитието на спорта в Драгоман?
- „Наистина в града ни има много талантливи деца. Хубаво е обаче, това да го забележи някой и да съумее да развие този талант в тях. Трябва да се знае, че спорта изисква постоянство и много усилия. Виждам, че с годините все по- голямо внимание се обръща на спорта в Драгоман и това ме радва, защото младото поколение има нужда от това. Имаме и добри условия за провеждане на всякакъв вид спорт, но трябва нещо да се направи, за да може както децата, така и треньорите, да се задържат в града, за да можем да прославяме името на града си. Не зная как, но има някакъв проблем.”

След това твоя път поема към столичните школи. В кои столични отбори си играла?
- „Тъй като вече не можеше да участвам в турнири с момчета, аз се насочих към столичния юношески отбор към Националната спортна академия „Васил Левски“. В интерес на истината нямаше голям избор. В началото тренирах два, три пъти седмично с момичета, а през останалото време с нашите момчета в гр. Драгоман. След като Димитър Алексиев се отказа да води отбора в Драгоман, аз продължих само в НСА, след това имаше кратък период, в който се състезавахме за ФК „ Царско село“. В момента съм част от женския отбор към ФК НСА. Състезавам се и за девойките до 17 г., както и в Националния футболен отбор за девойки до 17 г. Миналият месец получих и повиквателна и взех участие в лагер с Националния женски отбор на България.”

Само преди няколко месеца бе неизменен титуляр в националния отбор на България за девойки до 17 години , с който участвахте на Европейско първенство. Как оценяваш представянето си на първенството?
- „Мисля, че това беше една огромна крачка за всяка една от нас, защото досега не сме имали възможността да участваме в такова престижно първенство. Това ни беше първата изява на такова ниво. Въпреки притеснението и емоциите на терена, дадох всичко от себе си, но както казва „тренер Митко” /Димитър Алексиев/ - ,,Винаги може още повече”! Не може да се сравнява женския футбол в България с този в другите европейски страни – това всички го видяха, но за мен беше тръпка, опит и усещане, което не мога да ти опиша.”

Какво е за теб това да си част от националния отбор на България макар и в още ранна възраст?
- „Това да си част от Националния отбор е чест и отговорност, защото на първо място ти играеш за името на страната си, след това за всички българи и разбира се за себе си. Когато чуеш химна няма как да не настръхнеш, става ти едно хубаво и аз се чувствам горда, че съм българка. Зная, че ако искам да се развивам с футбол трябва да изляза от България, което е много жалко. Знаеш ли, гордея се с това, че всичко постигнах сама, с много труд и лишения от други удоволствия, НО не съжалявам – животът е пред мен и има време за всичко.”

Какво ти предстои на клубно ниво в близко бъдеще?
- „След два месеца с клубния ми отбор ( НСА ) ни предстои участие в Шампионска Лига /в Черна Гора/, което очаквам с нетърпение! Непрекъснато участваме в държавни и републикански първенства, както с жените, така и с девойките. С Националния отбор за девойки ни предстоят лагери и контролни срещи. Няма почивка !”

А нещата с учението как вървят?
- „Много трудно се съчетават тези две неща – ученето и спорта. Осъзнавам, че е много важно както едното, така и другото. Последните две години бяха много изтощителни, но справям се някак си. Дано не дойде момента, в който трябва да избирам едно от двете – за мен н ученето и спорта са с еднакъв приоритет, но и двете изискват много усилия и време, именно за това е толкова трудно. Не съм отличника, ако ме питаш това.

Какво е за теб Драгоман ?
- „За мен Драгоман е градче с уникална история и природа, но за съжаление не го оценяваме. Бягаме в големия град за да търсим реализация, тъй като малкото ни градче не може да откликне на нашите изисквания. Това е жалко, но е факт.”

До къде се разпростират мечтите на едно младо момиче занимаващо се със футбол от малък град като Драгоман ?
- "Винаги съм се целила високо, затова всичко правя със сърце и душа, защото така съм научена, както казах преди малко. Харесва ми да се раздавам на терена. Мечтая някой ден да играя в чужбина - Германия, Щатите, Канада. Там където женския футбол е много добре развит, но дали ще стане … Божа работа. Надявам се късмета да бъде на моя страна и някой ден мечтите ми да станат реалност! Ако някога играя на професионално ниво в чужбина– първият билет ще бъде за Димитър Алексиев, след това за родителите ми и всички, който са ме разбирали и подкрепяли. Благодаря на всички!”

Интервюто проведе: Ангел Лазаров



Източник: balkanec.bg