„Колекция от предизвикателства” е името на поетичната книга на Василка Петрова от София, която бе представена вчера в Исторически музей от 17.30 ч. Тя бе гост на Литературен клуб „Стамен Панчев” по покана на неговия председател Пейо Пеев.
Василка Петрова е учител по история и философия, преподава не само на ученици, но и на студенти. Впоследствие работи в системата на Министерство на науката и образованието и като инспектор в РИО-София град. Пише стихове от 15-годишна. До момента е издала 4 книги - „Поетично откровение”, „Празнично ежедневие”, „Пренаредени пространства” и „Водопадите на светлината”, публикува статии в местни и републикански ежедневници. Членува с софийски литературен клуб за поезия и песни „Света София - Вяра,Надежда и Любов”. Петрова е член на Съюза на независимите български писатели.
 
„Зад колекция обикновено се крият някакви стойностни неща, за които колекционерите се вманичават. Това обикновено са скъпи неща. Затова Василка Петрова може би е събрала в книгата си една колекция от стихове - предизвикателства”, каза Пейо Пеев.
 
Поетесата и актриса Таня Банкова от Любителския театър представи тази невероятна „колекция”. Тя декламира с изключителен патос стихотворенията „Глухарче”, ‘Гора”, „Старицата”, „Предчувствие”, „За ръцете”, „Зовът на планините”, „Твоите дарове”, „Видение” и други.
 
"Когато някой държи книжката на всеки един от нас, занчи си е струвало да посветиш безсънни нощи на поетични терзания и да се роди книжката. Важно е да имаш куража да  разкриеш душата си, защото поетът не е писал само за себе си тези творби, той се е надявал да стигне  до другите и да ги развълнува”. С тези думи Василка Петрова се обърна към поетите от един от местните литературни клубове и всички присъстващи. Тя посвети няколко минути на значението на това, творецът на словото да бъде единствен и неповторим. „Не е нужно да подражаваме на големи имена - на световноизвестни и български поети писатели, достатъчно е да бъдем с оригинален свой почерк, да бъдем самобитни, да не търсим непременно някаква свръсетивна изява и нещо което да бъде толкова модерно, че хората да не го разберат. Поезията стига до тези за които е написана, когато тя не е нагаждана, не е търсен някакъв класически словоред. Някои мои стихове умишлено са грапави, защото такова е и чувството-то никога не върви праволинейно”.
 
Колегата по перо и по професия Любен Томов подкрепи тези мисли на софийската поетеса и заяви, че действително нейната поезия е близка до читателя, толкова проста и разбираема. „Поезията й има много достойнства - тя е жива и четивна, тя е поезия, която грабва, завладява и те носи на крилете във висините", каза местния поет и учител. Томов каза още „Стихотворенията трябва да се разбират от обикновения човек. Само тогава читателите ще имат желание да ги опознаят по-отблизо”. Той връчи на Василка Петрова Поздравителен адрес от името на Литературен клуб „Стамен Панчев” и подари тяхното първо съвместно произведение „Будни огнища”.

След него поздравления отправиха към гостуващата поетеса, колегите по перо Даринка Петкова, Зоя Петкова и други. Домакинът на проявата, директорката на Исторически музей Тодорка Коцева заяви шеговито на финала „Ако двама учители и инспектори ни дават наставления затова как трябва да се пише, да знаете, че всички ще пропишем”.
 
 


Източник: balkanec.bg