Видовден е един от не много известните и слабо проучени календарни празници. Една от причините за това е, че той не е познат навсякъде в България, а се е чествал само в ограничен кръг региони на западната й част като Годечко, Трънско, Брезнишко и др. Към представата за Видо или Видьо като градушкар насочват и някои обредни практики за предпазване от градушка. В много по-голяма степен отколкото с предпазването от градушки Видовден е свързан с култа към слънцето. Както за дните на споменатите градушкари, така и за Видовден се вярвало, че на него слънцето се обръща за зима. Затова на този ден ставали много рано, преди да изгрее слънцето, та когато изгрее, да го видят как се завръщало назад, към зимата. Видовден се празнува също за здраве на очите и против слепота.На Видовден момите изпълняват магически практики и любовни гадания: мият се с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им; срещу празника те отрязват три стръка от растението шавар, наричат ги на имената на момците, които харесват, и вярват, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто стрък е израснал най-високо. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, за да ги види слънцето, съседите и ергените.
Видовден е свързан и с култа към слънцето. На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Именници на този ден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.



Източник: balkanec.bg