Няколко часа преди трагедията в хижа „Петрохан“ издирваният Ивайло Калушев, публикува във фейсбук профила си последните си публични думи. Публикацията представлява цитат, без допълнителен авторски коментар.
На читателите си предлагаме фактите – текстовете, споделени от Иво Калушев, както и опит за коментар и авторски прочит на написаното от него в контекста на случилото се в старопланинската хижа. Направените изводи не ангажират никого – всеки може сам да формира собствено мнение.
На 1 февруари, в 16:07 ч., часове преди събитията в хижа "Петрохан", Иво Калушев прави последната си към момента публикация във фейсбук. Прави впечатление, че профилът му е изключително оскъден откъм съдържание или че по-ранни публикации са били премахнати. В този последен пост Калушев използва текста на стихотворението „Борба“ на Христо Ботев, без да посочва заглавието и автора.
Както в тази публикация, така и в друг негов текст от 1 януари 2026 г., свързан с настъпването на новата година, се засягат теми, свързани със смъртта и с опит за преосмисляне на реалността. Към тях може да бъде отнесено и съобщението, изпратено до майка му – емоционално и философски натоварен текст, който не съдържа конкретни фактически твърдения за събитията, а по-скоро предлага субективна интерпретация на света. Съобщението започва с думите „Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно…“, а в края си съдържа фразата „Този свят е един много стабилен сън“.
Поставено в контекста на събитията в „Петрохан“, стихотворението „Борба“ звучи крайно мрачно и гневно – обвинително към света, институциите, религията и общественото лицемерие. Текстът е пропит с усещане за задушаване, безизходица и морална отрова. Споделено часове преди трагедията, стихотворението започва да звучи фатално пророчески – като текст, който след случилото се може да бъде възприет като легитимация на насилие или като форма на самооправдание чрез морална ярост.
Особено силно отекват образи като „изгорил живи“ и „кърваво царство“. След реални събития като запалена хижа и тройно убийство тези стихове неизбежно се четат не като метафора, а като зловещо съвпадение. Самият избор на това стихотворение в подобен момент може да подсказва вътрешно преживяване на гняв, конфликт със света и усещане за морална война, както и силна идентификация с образа на „борещия се срещу гнилия свят“.
Поставено преди трагедията, стихотворението звучи като вик на ярост срещу свят, възприеман като несправедлив и покварен. Поставено след нея, то неизбежно се чете като мрачен фон и тревожен симптом, но не като причина или оправдание за случилото се. Това е пример как силен текст, изваден от историческия и философския си контекст, може да натежи зловещо, когато реалността го настигне.
В новогодишния си текст от 8:53 ч. на 1 януари 2026 Иво Калушев засяга идеи, близки до будистката и дзен традиция, до стоицизма – приемане на смъртта, загубата и края – както и до анти-ню ейдж позиция. Езикът е отсечен, с кратки изречения и образи на гниене, пепел, нож и труп. Ритъмът напомня проповед или погребален ритуал. Силен е изразът "Умри преди да умреш".
Цялото послание може да бъде сведено до едно обобщение: живей така, сякаш вече няма какво да спасяваш, и тогава ще си свободен да бъдеш жив. Това не са текстове за четене „за настроение“, а такива, които се четат в момент на крайна вътрешна криза. Основният им тон е безкомпромисен и провокативен, ритуално жесток, но не злонамерен.
В тях смъртта присъства на няколко нива: като биологична неизбежност, представена без драматизация; като смърт на идентичността – отказ от егото и личния разказ; и като смърт на времето, разобличено като психологическа конструкция, а не като обективна реалност.
Текст на стихотворението "Борба" на Христо Ботев:
В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Текстът, публикуван от Иво Калушев по повод новата 2026 г. на 1 януари в 8:53 ч.:
Нека сигурностите ти фалират, преди сърцето ти да го направи.
Нека любимите ти планове се провалят достатъчно бързо, за да срещнеш най-после реалността, а не собствения си сториборд.
Нека усетиш с костите си, че календарът е учтива лъжа — полунощ е просто още един дъх, който умира в следващия.
Погреби миналогодишното си „аз“ и не издигай светилище на трупа.
Всичко, което обичаш, ще се промени, ще изгние или ще си тръгне — включително и ти. Нека този факт не те смаже, а те разпука отвътре.
Спри да отдаваш живота си на външен изпълнител — следващото постижение, следващия партньор, следващия духовен стикер. Този момент е мястото на тленността, което упорито избягваш. Той вече е свещен — с или без твоето одобрение.
Човекът, който мислиш, че си, е слух. Подложи го на проверка. Нека объркването ти бъде учител, не враг.
Търпи само болката, която те събужда; пусни болката, която просто те държи зает.
Размени мненията за опит. Размени контрола за внимание.
Обичай хората така, сякаш вече са си отишли — защото са — и действай съобразно това: нежност сега, яснота сега, нула време за губене.
Хвани ума в момента, в който замръзва върху „бъдеще“, и се усмихни — то никога не пристига. Само това острие на настоящето продължава да реже.
Умри преди да умреш: остави историята си да изгори до пепел, докато чистото съзнание, което чете тези думи, остане ярко и без собственик.
Няма да те помнят дълго. Добре. Най-после си свободен да бъдеш честен.
Ако ти трябва новогодишно решение, вземи това: СПРИ ДА СЕ ПРАВИШ, ЧЕ ИМАШ ВРЕМЕ.
Съобщението, което Калушев изпраща до майка си:
"Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина... То не е причината, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете - момиче е, в твоя чест :))) Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш. Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни. Обичам те много. Бъди свободна
Източник: balkanec.bg
Демокрацията и слободията до тука водят!Това е поредното доказателство и за съжаление пак ще се търсят други причини!