Единственият българин с медал от световно първенство по таекуондо при мъжете Владимир Далаклиев се готви усилено за изключително важните прояви, които му предстоят в спортния календар. Една от тях е и Европейската олимпийска квалификация за игрите в Токио 2020, която за щастие ще се проведе в България. Целта на Далаклиев да се превърне в първия български състезател по таекуондо, участвал на oлимпийски игри, бе осуетена през 2016 г.. Мечтата му за участие на Игрите в Рио угасна заради скъсана предна кръстна връзка в коляното. Сега обаче надеждите са по-живи от всякога!

 Ботевградчанинът, който е и капитан на националния отбор по таекуондо на България, вече от няколко седмици е на лагер в Иран със своите съотборници. Пред репортер на balkanec.bg, Влади разкри подробности относно това как върви подготовката му. Говори за мечтата си да покори олимпийския връх, както и колко далеч е краят на неговата богата състезателна кариера.

- Здравей Влади, как върви подготовката с националния отбор по таекуондо в Иран?

- Здравейте, всичко е перфектно. Програмата е доста натоварена. Тренираме по два пъти на ден. Има малка разлика в системата на тренировъчен процес при иранците. Тук например в четвъртък правят по една тренировка, а в петък почиват. В България работим по сходен начин, само че в събота тренираме веднъж, а в неделя почиваме. Оттам идва разликата, но се справяме. Има и часова разлика от час и половина. Малко по-рано трябва да заспиваме и съответно да тренираме, което лично мен леко ме затруднява, но горе долу се опитвам да влизам в ритъм.

- Как се отрази пандемията върху тренировъчния процес, върху плановете ти през тази и миналата година?

- Моите планове бяха да дам всичко от себе си, за да мога да се класирам на Олимпийските игри. За съжаление пандемията ме спря точно 20 дни преди квалификацията за Игрите в Токио. Бях във форма, доста месеци назад се готвех професионално, бях в добър режим и ритъм, чувствах се добре. За съжаление пандемията доста промени нещата. След това ми беше много трудно, тъй като нямахме възможност да влизаме в залите, да поддържам форма, не се знаеше дали ще има квалификация или не. Стигна се до 1 година закъснение. За мен беше много трудно, защото нали знаете как се чувства човек, когато си каже, че ще направи нещо за последно. Аз така се чувствах, когато действах и сега се очаква да го направя за втори път. Това доста затрудни задачата. Отделно от това, от много години се занимавам с таекуондо и имам натрупани травми, което ме кара да се боря и с това.

- В каква форма си към този момент?

- В момента се чувствам добре. Върховата ми форма трябва да бъде на oлимпийската квалификация. В момента нещата вървят добре, в положителна посока. Сега започват състезанията, на които ще мога реално да проверя в каква форма съм точно. Мисля, че би трябвало да има добри резултати. Засега контузиите горе долу съм ги овладял, освен хроничните проблеми, които си ме тормозят постоянно. Мисля, че нещата в подготовката вървят в правилната посока и се надявам занапред да остане така.

- Какви са впечатленията ти от работата с Фарзад Золхадри?

- Аз лично съм много приятно изненадан. Коренно различни бяха очакванията ми спрямо него. Ние като състезатели познавахме иранците като друг тип хора, малко странни, тъй като те са едни от най-добрите в света. Тяхната школа е доказала, че са на най-високо ниво. При тях има десетки световни и олимпийски шампиони и медалисти. Не очаквах да посрещна такава личност от негова страна. Ние се запознахме първо като съотборници. Още от тогава отношенията ни бързо се затоплиха. Той е много добър като човек. Много добре се отнася към нас и вече в последствие когато зае позицията на треньор, нищо не се промени, тъй като ние вече си бяхме станали близки, като братя. Добре се сработваме, бих казал дори доста добре, което е в плюс за нас.

 - Ти си капитан на националния отбор по таекуондо. Това допълнителен стимул ли е за теб?

- Не се чувствам специален, просто съм с повече опит от другите. Опитвам се по всяко време да помагам на моите съотборници, да им бъда от полза. Просто отношението ми към тях винаги е било добро, а в замяна получавам същото. Мога да кажа, че се разбираме перфектно

- Предстои една важна година за теб. Има ли натрупано напрежение, породено от очакванията към теб?

- Назад в годините винаги са гледали на мен под различен ъгъл, с големи очаквания. Като чели съм свикнал с това нещо. Единственото притеснение за мен е как ще протече подготовката ми. Това, което най-много искам, е да остана здрав, за да мога да се подготвя добре. Колкото до другите неща, вече имам доста опит с тях, така че те не ме притесняват толкова.

- Какви са твоите цели, за какво мечтаеш в професионален план?

- Моята цел от доста малък е да стана олимпийски шампион. До ден днешен това не се е променило. Когато вече съм близо до постигнаето на тази цел, виждам колко е трудно, с какво е свързано, как сам не можеш да го постигнеш това нещо. Ако нямаш подкрепата на хората около теб, на федерации, общини. Ако мога да си позволя сега, бих искал да благодаря на община Ботевград, на нашия клуб „Сунг Ри“, спонсори, на Българската федерация по таекуондо и абсолютно всички, които ме подкрепят. Без тяхната помощ нещата няма как да се случат.

 Относно целите ми олимпийската квота и медал са ясни, вече за в бъдеще бих се радвал ако състезателите от нашия клуб „Сунг Ри“ успеят да заемат такива престижни места. Да могат да постигнат целите си и да надминат всички постижения в българското таекуондо. Да се развият като личности и като хора, на които може да се разчита.

- Близо ли е краят на твоята кариера като професионален състезател?

- Ами честно да ви кажа, миналата година мислех, че е близо, оказа се, че всъщност не е толкова близо (смее се). Наистина, според състоянието ми, контузиите и опита, който имам, усещам, че няма да мога да издържа поддържайки толкова високо ниво още един олимпийски цикъл, поне засега. Мисля, че вече няма време да отлагам тази моя мечта и ще дам всичко от себе си, за да я постигна сега, за да не съжалявам един ден, че не съм успял. Това не значи, че връзката ми със спорта ще приключи след това. Ще направя последен напън да постигна тази цел. Имам медал от световно и европейско първенство, така че остана само от олимпийски игри. Ще дам всичко от себе си на Игрите в Токио!