На 9 март православната църква почита паметта на Светите 40 Севастийски мъченици, а на този ден своя храмов празник отбелязва и Врачешкият манастир, разположен в подножието на Стара планина, на около 5 километра западно от село Врачеш и 10 километра от Ботевград.

Днес манастирът е известен със силното си сестринство – както по броя на монахините и послушниците, така и с високото ниво на духовен живот. Основите на духовното израстване и благолепието на обителта са поставени от игумения Касияна (1943–1975 г.) и схиигумения Евпраксия (1975–2013 г.).
От 2013 година игуменка на манастира е майка Касияна.

Освен на 9 март, манастирът тържествено отбелязва и 8 септември – Рождество на Пресвета Богородица.

Манастир с вековна история
Основаването на Врачешкия манастир се свързва с XIII век, по времето на Второто българско царство. Според историческите сведения обителта е построена след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9 март 1230 година.

Победата съвпаднала с празника на Св. 40 мъченици, поради което царят наредил да бъдат изградени няколко храма и манастири в тяхна чест, сред които и Врачешкият манастир.

Първоначално обителта е мъжки манастир, а по-късно се превръща в женски, какъвто остава и до днес. В ранните години монасите се занимавали с преписване на богослужебни книги, което било важна духовна и просветна дейност.

Разрушения и възраждане
През вековете манастирът преживява трудни периоди. При османското нашествие в края на XIV век той е частично опожарен, а по време на кърджалийските набези през XVIII век е разрушен напълно и постепенно потъва в забрава.

Съдбата на обителта се променя през 1890 година, когато според местното предание Пресвета Богородица се явява на овчар и му показва мястото на разрушения манастир и лековитото аязмо край него. След като младежът разказал за видението на свещеника отец Петър Цанов, местните жители започнали разкопки.

Тогава били открити основите на стария храм, кости на загинали монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица, за която се предполага, че датира от XVII век.

Новият храм и духовният живот
През 1891 година върху старите основи е изградена малка църква, дело на известния за Ботевградския край майстор Вуно Марков. Постепенно манастирът възстановява своя духовен живот, а през 1937 година е превърнат в девическо общежитие.

Днес обителта е дом на чудотворната Врачешка икона на Пресвета Богородица „Радуйся Благодатная Марие“, която привлича поклонници от цялата страна.

Свято място за поклонение
Недалеч от манастира, на около 20–30 минути пеша по горска пътека, се намира и лековитото аязмо, посочено според преданието от самата Богородица.

През годините тук са записани стотици свидетелства за изцеления и получена помощ, които се съхраняват в специална книга. Хората идват най-често, за да оставят своите тревоги и болка пред Пресвета Богородица и да потърсят утеха и надежда.

Врачешкият манастир остава едно от най-почитаните духовни места в Ботевградския край, съхранило вековната традиция на православната вяра.

Източник: balkanec.bg