Планът на държавата за определяне на приоритетни зони за ускорено изграждане на вятърни електроцентрали предизвиква все по-сериозни обществени реакции, включително и в Софийска област. Националният омбудсман Велислава Делчева официално е поискала проектът да бъде преработен, а десетки граждански организации предупреждават за липса на достатъчно анализи и обществено обсъждане. Става въпрос за изготвения от Министерството на околната среда и водите План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия. Документът е част от ангажиментите на България по европейската политика за ускорено развитие на възобновяемите енергийни източници.
Какво предвижда планът
Според публикуваните документи се определят 25 приоритетни зони на територията на 19 области в страната с обща площ над 6380 кв. км. Сред засегнатите области е и София-област. Идеята е в тези райони бъдещите инвестиционни намерения за изграждане на вятърни паркове да преминават по облекчени и ускорени административни процедури. Целта е България по-бързо да увеличи дела на електроенергията, произведена от възобновяеми източници. Особено сериозни притеснения има за територии в община Костинброд, където според постъпилите възражения в обхвата на приоритетните зони попадат райони около селата Маслово, Драговищица, Балша, Градец, Чибаовци и Дръмша. По данни от становищата на местни инициативни комитети определените територии достигат площ от над 60-70 кв. км, което представлява приблизително една четвърт от територията на община Костинброд. Според местните жители това създава риск от шумово и визуално въздействие, промяна на ландшафта и негативно отражение върху качеството на живот.
Какви са възраженията на омбудсмана
В официалното си становище до министрите на околната среда, регионалното развитие и здравеопазването омбудсманът Велислава Делчева посочва редица съществени недостатъци на проекта. На първо място е липсата на ясно отразяване на населените места в картите на плана. Според омбудсмана това създава риск да не бъдат адекватно отчетени здравно-хигиенните изисквания за защита на населението. Особено внимание се обръща на факта, че нормативно е предвидено минимално отстояние от 500 метра между вятърните генератори и най-близкото населено място. Според обществения защитник обаче още на този етап трябва да бъде извършен анализ дали това разстояние е достатъчно и какви могат да бъдат последиците от шумовото и електромагнитното въздействие върху хората.
Вторият сериозен проблем според омбудсмана е, че голяма част от предложените територии представляват земеделски земи. В становището се посочва, че европейските правила препоръчват приоритетно използване на вече нарушени, индустриални или урбанизирани терени, докато в предложения план такива площи са минимални. Третото направление на критика е свързано с липсата на оценка за въздействието върху археологическото наследство, културните ценности и визуалния облик на териториите. Омбудсманът подчертава, че при съоръжения с височина над 150 метра влиянието върху ландшафта е трайно и практически необратимо, поради което този фактор не бива да бъде пренебрегван още на етап стратегическо планиране.
Искане за ново обществено обсъждане
В становището си Велислава Делчева предлага проектът да бъде частично или изцяло преработен, да бъдат актуализирани използваните данни и картографски материали, както и да бъдат отчетени всички постъпили становища от граждани, общини и неправителствени организации. Сред препоръките е и преработените документи отново да бъдат публикувани за обществено обсъждане в достатъчно дълъг срок, така че заинтересованите страни да могат реално да участват в процеса. Омбудсманът дори предлага да бъде създаден специален експертен съвет, който да разгледа спорните моменти по проекта.
Реакцията на гражданските организации
От неформалната коалиция „Задруга за запазване на България“, в която участват организации и инициативни комитети от различни части на страната, включително от общините Своге и Костинброд, твърдят, че процедурата се движи прекалено бързо за документ с толкова сериозни последици. Според тях местните общности не са получили достатъчно информация за предвижданите промени, а общественото обсъждане е проведено единствено в София. Организациите предупреждават, че решенията, които предстои да бъдат взети, могат да окажат влияние върху развитието на цели региони през следващите десетилетия, включително върху земеделието, туризма, ландшафта и качеството на живот в редица населени места.
Защо темата е важна за Софийска област
Макар проектът да обхваща 19 области в страната, именно София-област е сред районите, където вече има активни граждански реакции. Най-сериозни са опасенията в община Костинброд, но интерес към темата проявяват и организации от Своге и други населени места. Предстои МОСВ да анализира всички постъпили становища и да вземе решение дали и в каква степен планът ще бъде коригиран преди окончателното му приемане от Министерския съвет. Дотогава дебатът между необходимостта от развитие на възобновяемата енергия и защитата на местните общности и природната среда остава открит.
Източник: balkanec.bg
Коментарът беше изтрит поради използването на нецензурни или неуместни изрази!
Мирише на избори
Все повече ел.енергия у нас е от възобновяеми източници-вода,слънчева енергия,вятър.И въпреки това,всяка година поне по веднъж ни повишават цената на тока.Къде е логиката?
Знаете ли колко дървета трябва да се изсекат в общ. Своге, за да се поставят. Европейският съюз може да изисква , но тях не ги интересува за нас. Много е близко и до жителите. . Когато се изсече гората и водата спира. Там няма толкова силен вятър , за да работят. Докога ще се съобразяваме с този европейски съюз . На тях не им пука за нас. При тях надали секат , за да правят вятърни паркове. Те се правят в полетата , далече от хората и където няма дървета.
Във филм по една от телевизиите показаха как се поврежда перка,подпалва се, чупи се и пада.Ако е близо до хората или сгради за животни даже,не ми се мисли какви може да са последиците.И защо държавата ни трябва да плаща квоти за въглеродни емисии,при положение,че имаме огромни площи с всякакви гори,на практика ние подобряваме,а не влошаваме показателите за чиста природа.