Горещините и безводието, каквито не се помнят в историята на Цариброд, се отразиха много лошо върху тазгодишната реколта и особено върху зърнопроизводството, слънчогледовите насаждения и зеленчукопроизводството. Оцеляха само онези насаждения и градини, които систематично се поливаха от кладенците, част от които обаче също пресъхнаха това лято.

Единствената реколта, която тази година може да се каже, че е успешна е реколтата с производството на грозде, което най-вероятно се дължи на устойчивите на сушата видове грозде.

Навремето, Цариброд е бил лозарски край. Извън града, по неговите възвишения, повечето царибродски родове и фамилии са имали лозя с малки дървени къщички с цветни лехи, в които са отглеждали грозде а оттам и много популярното в Цариброд винопроизводство. С домашно произведеното вино са се снабдявали кафенетата и ресторантите в града. На всичко това обаче е предхождал популярният есенен гроздобер на който художникът Иван Петров е посветил два стенописа в Културния дом.

Гроздоберът сам по себе си е интересна форма на общуване. Собствениците на лозята са организирали гроздобера канейки близки и приятели да участват в него, угощавайки ги след това и давайки им от гроздето за вкъщи. Веселбата след гроздобера е втората част от ритуала и тя се е провеждала главно в центъра на града, на „Павилиончето“ с музика.

С времето намаляха лозята, защото си отидоха старите собственици, които ги обработваха и поддържаха. Намаляха и хората в града а част от лозята в местността „Селище“ бяха отчуждени с прокарването на „Коридор 10“, който минава над града в подножието на Нешково. Но, отглеждането на грозде, макар и в по-скромни условия, си остана традиция, която се поддържа до днес.

Почти няма къща в Цариброд, в чийто двор да не се отглежда грозде. Някъде по-малко, на други места повече. Даже има цели дворове в кварталите над града, където „на припек“ са засадени лозови насаждения, които дават богата реколта. Най-популярните сортове грозде, които се отглеждат в Цариброд са хамбургски мискет, Велика, Наслада и напоследък безсеменните и някои много ранни сортове, които в момента се берат и предлагат на пазара. Известно е, че в света са признати над 20 000 сортове грозде, но само 500 имат практическо приложение.

А сега нека да кажем нещо за уникалните стенописи на родения в Цариброд художник, Иван Петров, изрисувал през 1950г. върху една от стените на Културния дом сцени от гроздобер с гроздоберачи. Самият той, по спомени на неговия брат, Методи Петров, е участвал в гроздобера, наблюдавал гроздоберачите и ги рисувал на място, за да може след това толкова убедително да ги изрисува върху стенописа.

Освен стенописите с гроздобера, Иван Петров прави и два фриза в залата на Културния дом на двама танцьори в народни носии, Гоша Кирков и Рада Младенова. Не се е спрял обаче дотук, а рисува върху горната част на стените на Голямата зала мотиви от живота на българите в Цариброд. Неговият брат - Методи Петров, по който е назована Градската галерия в Цариброд, е автор на украсата - царибродчанин и царибродчанка в народни носии поставени върху Долната чешма в стария царибродски квартал „Строшена чешма“.

Затова е хубаво, днес когато в Цариброд на места е започнал гроздобера с ранните сортове грозде, да си припомним за гроздобера, като за нещо красиво, носещо наслада и предизвикващо хубави спомени и емоции. Особено когато застанем пред двата стенописа на Иван Петров, посветени на гроздобера и някогашните гроздоберачи в Цариброд.

За „Балканец.бг“
Зденка Тодорова, Цариброд